Цената на грешките на Тръмп – отвориха пътя на Китай към глобално лидерство

И ако Китайската комунистическа партия (ККП) постигне целта си, Китайската народна република ще се очертае като новия глобален хегемон.

Наскоско публикуваната първа по рода си „Бяла книга за националната сигурност на Китай“ дава поглед към плановете на ККП. Тя отразява „всеобхватната концепция за национална сигурност“ на Си Дзинпин и предлага широк, интегриран подход, който обхваща политическата, икономическата, военната, технологичната, културната и социалната сфера.

За разлика от предишни документи, фокусирани върху отбраната, тази книга провъзгласява политическата сигурност – а именно ръководството на ККП – за основа на националната стабилност, необходима на Китай, за да действа като стабилизираща сила в един бурен свят.

Китай твърди, че тази турбуленция е до голяма степен причинена от западните сили.

Особено САЩ – които, прибягвайки до сдържане и интервенция, допринесоха за дестабилизацията. И тук Китай е отчасти прав: дори настоящото отстъпление от американското глобално лидерство се случва по противоречив и хаотичен начин.

Този хаос започна с приемането на икономическия национализъм от администрацията на Тръмп и продължи с изоставянето на принципите на традиционната външна политика на САЩ. Тръмп, който е готов да използва американската сила по своя преценка, допринася за нестабилността.

Най-яркият пример беше едностранната му атака срещу ядрените съоръжения на Иран.

От гледна точка на администрацията на Тръмп, операцията беше смела, еднократна стъпка, насочена към елиминиране на иранската ядрена заплаха и насърчаване на мира в Близкия изток. Тя уж изпълняваше ангажимент за избягване на нови „вечни войни“. Но вероятността за постигане на целите ѝ беше ниска, а самият удар подкопа меката сила на САЩ, предизвиквайки обвинения в арогантност и лицемерие.

Администрацията на Тръмп изглежда не се интересува особено от това. Тя вярва, че националната сигурност зависи не от глобалното сътрудничество, а от военното възпиране, киберсигурността и икономическия протекционизъм – включително високи тарифи, контрол върху критични минерални ресурси и ограничения върху износа на високотехнологични продукти за Китай.

Администрацията също така намали културната дипломация и помощта за развитие – инструменти, които определяха влиянието на САЩ след Студената война.

Това създаде възможност за Китай да се позиционира като стабилен и предвидим играч в глобалните и регионалните дела, поддръжник на мултилатерализма, инвеститор и защитник на Глобалния Юг и справедлив миротворец.

В Азия това се прояви в „договори за добросъседство и приятелско сътрудничество“ с девет държави и в насърчаването на регионалната сигурност от страна на Китай, особено с участието на страните от АСЕАН.

В по-широк контекст Китай насърчава Глобалната инициатива за сигурност (GSI), стартирана през 2022 г. като алтернатива на западните структури за сигурност. Тя е предназначена да насърчи всеобхватното сътрудничество за справяне със „сложни и взаимосвързани предизвикателства пред сигурността“.

Според китайското външно министерство инициативата вече е подкрепена от над 120 държави.

Китай също активно развива меката сила чрез културни институции (по-специално мрежата от институти „Конфуций“) и икономическо взаимодействие – търговия, инвестиции, кредитиране.

През май Китай обяви заеми от 9 милиарда долара за страните от Латинска Америка и Карибския басейн.

В по-широк план, Китай инвестира сериозно в инфраструктура и енергетика в страните от Глобалния юг – по-специално чрез инициативата „Един пояс, един път“. GSI, BRI и други програми са в основата на визията на Китай за „глобална общност със споделено бъдеще“.

Въпреки това, подобно на Съединените щати, Китай не винаги се придържа към заявените си морални стандарти. Той се позиционира като справедлива, стабилна и нехегемонистична сила, от която светът, особено Глобалният Юг, се нуждае.

Но реториката за справедливост и мултилатерализм противоречи на репресивните вътрешни политики и агресивните действия в региона – като например милитаризацията на Южнокитайско море.

Въпреки факта, че Китай представя политиката си на сигурност като отбранителна, в действителност той все по-агресивно налага териториални претенции.

Относно Тайван, ККП заявява, че „не обещава да се откаже от употребата на сила“ и „си запазва правото да предприеме всички необходими действия“ за „обединяване“ на острова.

Изпълнението на тези заплахи би било дори по-малко оправдано от атака на САЩ срещу Иран, която поне имаше за цел да неутрализира конкретна заплаха. Тайван, от друга страна, не представлява заплаха за Китай или неговите съседи.

САЩ и Китай имат коренно различни идеи за поддържане на глобалната стабилност.

За Америка, поне преди Тръмп да дойде на власт, основната цел беше да овладее заплахите за управлението и реда – понякога чрез селективна намеса. Но тъй като Америка на Тръмп изоставя този подход и отчуждава останалия свят, китайската визия – за консолидиране на властта на ККП и изграждане на алтернативни механизми за глобално ангажиране – набира скорост.

Ако САЩ искат да останат влиятелен играч в новия многополюсен световен ред, те трябва да възстановят принципите на външната политика, които самите те са положили в основата на следвоенния световен ред – и които сега са застрашени.

Ана Паласио
Министър на външните работи на Испания

Project Syndicate