Президентът на Украйна Володимир Зеленски се е надявал още този месец да подпише със САЩ документи за гаранции за сигурност, както и следвоенен „план за просперитет“, които да дадат на Киев по-силна позиция в бъдещи преговори с Москва. САЩ обаче са дали сигнали, че поемането на подобни ангажименти зависи от постигането на договореност с Русия.

Украински и европейски представители определят тази позиция като опит Киев да бъде принуден да направи болезнени териториални отстъпки, които Кремъл отдавна настоява да бъдат част от всяко мирно споразумение, продължава изданието. Въпреки че Зеленски заяви, че текстовете на гаранциите, обсъдени с Тръмп по време на форума в Давос, са напълно договорени, окончателно одобрение от страна на Вашингтон все още няма.

Високопоставен украински представител коментира пред Financial Times, че става все по-неясно дали САЩ изобщо ще поемат ангажимент. По думите му, всеки път, когато въпросът за подписването на гаранциите излезе на дневен ред, процесът бива стопиран.

След среща между Тръмп и Зеленски във Вашингтон миналия месец американски представители предупредиха, че предложението за гаранции за сигурност „няма да бъде на масата безкрайно“. На този фон Украйна настоява първо да получи ясни ангажименти от САЩ, преди да се съгласи на каквито и да било териториални отстъпки. Американската страна обаче е на мнение, че войната не може да приключи без Киев да се откаже от Донбас и не оказва сериозен натиск върху руския президент Владимир Путин да отстъпи от това свое ключово искане.

От Белия дом отричат гаранциите да са обвързани с конкретни условия. Заместник-прессекретарят Анна Кели посочва, че ролята на САЩ е единствено да сближат страните за постигане на споразумение. Друг източник, запознат с американската позиция, също подчертава пред изданието, че САЩ не се опитват да налагат териториални отстъпки, а само настояват за мирно споразумение между двете страни, като съдържанието му трябва да бъде договорено от Москва и Киев.

Зеленски заяви в петък, че със САЩ са финализирали рамката на двустранните гаранции по време на срещата в Давос, но териториалният въпрос остава нерешен.

Донбас, в чийто състав влизат Донецка и Луганска област, е ключова отбранителна зона за Украйна още от 2014 г. Отстъпването му се възприема като „червена линия“ както от Зеленски, така и от по-голямата част от украинското общество. Според социологически проучвания мнозинството украинци са категорично против подобен ход.

САЩ настояват Украйна да изтегли войските си от региона, за да бъде създадена „свободна икономическа зона“. Първоначално идеята е била тя да бъде демилитаризирана и призната за руска територия, но след съпротива от страна на Киев и европейските му партньори Вашингтон е отстъпил и е приел вариант с неутрални сили, които да наблюдават района. Зеленски е склонен да приеме концепцията за свободна икономическа зона, но само ако тя е международно призната като украинска територия и ако руските сили се изтеглят на същото разстояние.

Предлаганите от САЩ гаранции включват ангажимент, сходен с член 5 от договора на НАТО, както и обещание за координиран военен отговор при продължително нападение. Според източници обаче формулировките може да се окажат твърде неясни за Киев и в същото време прекалено ангажиращи за Русия.

Кремъл настоява войната да приключи само ако Украйна напълно и едностранно се изтегли от Донбас. Според анализатори подобен развой би дал на Москва стратегическа база за по-дълбоки военни операции на украинска територия.