Според документа, публикуван в дигиталната библиотека на ЦРУ по линия на закона за достъп до информация FOIA, предложението е било направено в момент, когато страната е изпитвала сериозни икономически трудности след разпадането на Югославия.

В документа се посочва, че въпреки тежката икономическа ситуация, Глигоров е отказал предложената финансова помощ от Гърция, тъй като тя е била обвързана с смяна на името на държавата.

В своите мемоари „Македония е всичко, което имаме“ Глигоров не споменава за подобна оферта към държавата, но разказва, че лично на него е бил предложен подкуп от един милион долара, за да се съгласи на промяна на името – предложение, което също е отказал.

Документът описва Глигоров като „ветеран-държавник и реформатор“, който се опитва да балансира политическите сили както в страната, така и на Балканите. Американските анализатори го определят като „мъдра стара лисица“, впечатлила ги със стратегическото си мислене.

Според оценката на ЦРУ Глигоров е смятал президентите Слободан Милошевич и Франьо Туджман за основни виновници за кризата в бивша Югославия. Той също така е отхвърлил предложение на Милошевич за съюз със сръбски доминираната остатъчна югославска държава.

В същото време македонският лидер е проявил интерес към идея на тогавашния югославски премиер Милан Панич за балкански икономически съюз, който според него е трябвало да включва и Турция.

Киро Глигоров е първият президент на независима Македония. Той е избран от парламента на 27 януари 1991 г. и ръководи страната до 1999 г. Политикът почина на 1 януари 2012 г.

В документа на ЦРУ се отбелязва също, че той е искал да остане в политиката, докато демокрацията се утвърди стабилно, в условията на напрежение между албанското малцинство и националистическите сили, включително ВМРО–ДПМНЕ.