Такива истории на плажа има всеки ден. Има ги и хората, на които някак не им е ясно, че не трябва да се приготвят да разположат хавлиите си в периметъра на спасителния пост, има го и следенето за безопасността на поста и на другарчето, когато при колегите има инцидент и се наложи да помагат или спасяват някого, има го обаче и желанието „да се помага на хората“. Всъщност именно тази причина ми дава Христо, когато го питам защо е спасител вече почти 10 години, още откакто е на 18.
На 16 г. Христо започва да тренира плуване, запознава се с настоящи негови колеги спасители, тогава част от отборa по водна топка, на 17 г. минава курсовете на Българския Червен кръст за спасител и от 18-годишен спасява хора. Вади ги от бурното море, чака линейки, товари ги към болница, помага им.
„Над 30 минути ги вадихме"
Един от случаите, които помни и до днес, е отпреди около осем години в Ахелой. Христо е едва на 21 г. На плажа има четири спасителни поста и джет коридор. Морето е с големи вълни, когато дядо и внучето му, отседнали в хотел наблизо, започват да се давят доста навътре.
„Организирахме се абсолютно всички спасители. Двама влязоха с джет, другите с буйове и със спасително въже, тъй като ситуацията изискваше много ресурси. Над 30 минути ги вадихме тогава“, разказва Христо.
Първо успяват да извадят дядото: „Доста трудно. Той се беше нагълтал с вода. Предприехме сърдечни притискания и вдишване. Дядото се оправи, но все още търсехме внучето, тъй като имаше огромни вълни и не се виждаше добре“.
Детето е на 8 години. Един от колегите му, много добър плувец, успява да го намери.
„Много бързо стигна до него, но каза, че изключително много го дърпа. Аз тръгнах да плувам към него, за да му помогна, но той ми каза да не идвам към него, защото няма да можем да излезем и двамата“.
Колегата успява да изтласка детето към Христо. Той го поема и го извежда от водата. На брега за момент всички се успокояват, защото дядото и внучето му са спасени. Само че акцията не е приключила.
„Колегата все още беше вътре и не можеше да излезе. Тогава аз тръгнах обратно, защото само аз знаех къде се намира в този момент. Никой не го виждаше от брега. Тръгнах с плуване натам, колегата с джета – след мен, и успяхме да го локализираме. Извадихме го, но беше много трудна акция“.
От бурното море до басейна с деца
Още в началото на кариерата си на спасител прекарва летата на българското Черноморие, а зимите е треньор по плуване на деца в детски градини. В едната детска градина, в която работи, има дете със синдром на Даун. Звучи странно, но спасителят е бакалавър по „Изкуствознание“ в Националната художествена академия. Магистърската му степен пък е свързана с това, което работи – магистър е по „Адаптирана физическа активност и спорт“ в Националната спортна академия. Учител по плуване на деца с увреждания е вече 4 години.
В София работи с деца с физически и ментални увреждания. Провежда рехабилитация във вода и плуване за рекреация.
Ефектът, разказва Христо, е различен според увреждането, но е изключително положителен. При децата с двигателни проблеми водата помага за рехабилитацията. При децата от аутистичния спектър плуването често действа успокояващо. Хиперактивните деца също се чувстват по различен начин във водата.
Но плуването не е само рехабилитация.
„Свикват на дисциплина, на рутина, която е по-различна от тяхното ежедневие. Виждат други деца около тях, защото повечето такива деца са сами вкъщи и нямат много приятели. Там се събират, правим различни игри, правим много забавления във водата“.
„Не сме тук да ви скапаме почивката“
На въпроса кой го слуша повече – децата или почиващите на плажа, Христо отговаря без колебание:
„Децата“.
На плажа проблемът е друг.
„Най-много се срещат безотговорни туристи. Изобщо не се съобразяват с морската обстановка, не следват флаговата сигнализация, не слушат колегите спасители“.
И тук Христо е категоричен за нещо, което туристите понякога забравят.
„Ние не сме тук да ви скапаме почивката, а да се опитаме да ви върнем живи и здрави, откъдето сте дошли“.
Според него напоследък има известна промяна в поведението на хората.
„Доста инциденти станаха напоследък и може би хората са се наплашили малко“.
Август остава един от рисковите периоди
„Морето винаги по това време, август месец, става течение, обръща се морето. Затова на Преображение, християнския празник, се казва, че морето се преобразува и става лошо. Това е всяка година. Винаги са огромни вълни, червен флаг. Август месец е много топло, пълно е с туристи и неизбежно е да има някой инцидент“.
Работният ден на спасителя започва сутринта около 9 ч., приключва около 18:30 ч.. През това време той следи морето, флаговата сигнализация, хората във водата и случващото се на съседните постове. Радиостанцията може във всеки момент да прекъсне привидно спокойния ден – за изгубено дете, човек в беда или колега, който има нужда от помощ.
А ако човек вече е попаднал в опасна ситуация, Христо има прост съвет.
„Трябва да слуша сигнализацията на колегите, да им съдейства, когато дойде колегата до него, и да се надяваме, че всичко ще мине по вода“.
След разговора ни Христо остава там, където е прекарал всяко лято от 18-годишен – на поста, с поглед към морето и радиостанцията наблизо. До 18:30 ч. има още време. А на плажа никога не се знае какво ще се случи дотогава.
