ЕК първо обяви „Турски поток“ за руски, после го извади от черния списък /обновена/

На 17 юни Европейската комисия обяви мащабна инициатива за поетапно прекратяване на вноса на руски газ и затягане на контрола върху енергийните зависимости. В проекторегламента Proposal for a Regulation to phase out Russian gas imports and improve monitoring of potential energy dependencies (Предложение за регламент за поетапно прекратяване на вноса на руски газ и подобряване на мониторинга на потенциалните енергийни зависимости) се съдържа списък с 16 междусистемни газови точки, през които се предполага, че газът произхожда от Руската федерация – независимо от маршрутите и търговските посредници.

Сред тях се открояваше Strandzha 2 (BG)/Malkoclar (TR) – TurkStream, стратегическият газопровод, минаващ от Русия през Черно море и Турция към България. Така, дори газът формално да влиза от територията на Турция, трябваше да бъде третиран като руски, с всички последващи регулаторни ограничения, санкционни рискове и изисквания към вносителите.

Документът е достъпен тук. 

С този ход Брюксел на практика обезсмисляше проекта „Турски поток“ като алтернатива на северния маршрут през Украйна. Инвестицията на България в газопровод, който от самото начало обслужва основно руския интерес, се оказа не само спорна, но и потенциално санкционирана.

Днес обаче от отговор на говорителката на Еврокомисията Ана Кайза Итконен стана ясно, че „Турски поток“ е изваден от списъка, съобщава БНР. 

„Законът за митниците, които е в основата на предложението, не се отнася за трети страни. Не е забранено да се доставят стоки до тях, в този смисъл българските митници не могат да спрат газа по Турски поток към Сърбия“, поясни Итконен.

България построи за изцяло наша сметка „Турски поток“, който правителството на Борисов наричаше „Балкански“, а на практика си е чисто „Руски“. Въпросната тръба позволи на руския президент Владимир Путин да заобиколи Украйна енергийно, а след това да я нападне пълномащабно.

България е вложила в изграждането на "Балкански поток" 2 540 661 575,67 лева без ДДС. Изтеглили сме заем на обща стойност 535 500 000 евро от общо 10 банки. Очакваните приходи за 2021 година са в размер на 215 085 лева, а за 2022 година - 382 282 лева. Най-оптимистичният сценарий за възвращаемост на инвестицията е от над 15 години. Това бяха официалните данни в отговор на служебния министър на енергетиката Андрей Живков към 28 юли 2021 г. в 46-ото Народно събрание.

Предложението на ЕК

Целта на цялостното предложение на ЕК е да се премахнат рисковете за енергийната сигурност, пазарната стабилност и икономическата устойчивост на Съюза, произтичащи от руските доставки.

Причини за предприемане на мярката според Комисията са фактът, че Русия използва енергията като геополитическо оръжие, пълномащабното нападение над Украйна през февруари 2022 г., което подчерта дълбоката уязвимост на ЕС. Русия използва газовите доставки, за да изнудва и дестабилизира държавите членки, умишлено прекъсвайки потоци и изкуствено поддържайки високи цени, посочват още от ЕК.

Русия системно злоупотребява със своята пазарна позиция – през 2006, 2009, 2014 и особено през 2021 г., когато намали количествата и складирания газ преди инвазията. Газпром, държавният монополист, е обект на множество разследвания за антиконкурентни практики, включително „клаузи за дестинация“ и ценов шантаж.

В резултат на кризата през 2022 г., 11 държави членки обявиха енергийно извънредно положение. Цените на газа се увеличиха до нива 6–8 пъти над обичайните, а инфлацията в ЕС достигна рекордни стойности над 10%. Ударът върху индустрията, домакинствата и конкурентоспособността на Европа бе дълбок и дълготраен.

Макар ЕС да намали вноса на руски газ с над 70% от 2021 до 2023 г., през 2025 г. той все още представлява около 13% от общия внос. Русия запазва капацитет в европейски LNG терминали, с възможност да възпрепятства алтернативни доставки чрез т.нар. „задържане на капацитет“ (hoarding).

Какво предвижда предложението

- Забрана за нови договори за внос на руски газ след 17 юни 2025 г.
- Пълно прекратяване на съществуващи договори до края на 2027 г.
- Забрана за предоставяне на услуги в LNG терминали на руски компании от 2028 г.
- Въвеждане на механизми за проследяване на произхода на газа и задължение за пълна отчетност от страна на вносителите.
- Изготвяне на национални планове за диверсификация от всички държави членки за преминаване към алтернативни енергийни източници, включително за нефт.

ФрогНюз