„Турски поток“ остава в експлоатация въпреки черния списък на ЕК

В публикуваното на 17 юни 2025 г. предложение за регламент на Европейската комисия, част от голяма инициатива за прекратяване на енергийната зависимост от Русия, газопроводът „Турски поток“ (в участъка „Странджа 2“ – „Малкочлар“) беше включен в списъка с 16 входни точки, през които газът автоматично се счита за руски – освен ако не се докаже друго.

Тази класификация застрашаваше правната и търговска сигурност на транзита през България и предизвика политическо напрежение.

Вчера обаче стана ясно, че „Турски поток“ е изваден от списъка. Това потвърди говорителката на ЕК Ана-Кайса Итконен, цитирана от БНР:

„Законът за митниците, който е в основата на предложението, не се отнася за трети страни. Не е забранено да се доставят стоки до тях. В този смисъл българските митници не могат да спрат газа по „Турски поток“ към Сърбия.“

България сама финансира „руския“ газопровод

България построи за своя сметка т.нар. „Балкански поток“ – разклонение на „Турски поток“ – който реално обслужва руския транзит към Сърбия и Унгария, след като Москва заобиколи Украйна.

Проектът струваше на българските данъкоплатци 2 540 661 575,67 лв. без ДДС, като за целта бе изтеглен заем от 535,5 млн. евро от 10 търговски банки. В същото време приходите от ползването на тръбата бяха минимални: едва 215 085 лв. за 2021 г. и 382 282 лв. за 2022 г., според официален отговор на служебния енергиен министър Андрей Живков през юли 2021 г. в 46-ото Народно събрание.

Изваждането на „Турски поток“ от черния списък на ЕК спасява неговото краткосрочно функциониране, но не отменя дългосрочните съмнения около проекта. Той остава символ на едностранна българска инвестиция в услуга на руските интереси, с оскъдна възвращаемост и висока политическа цена.