Как се превъртат 3 млрд. лв. за руската тръба в България през арабско дружество

Евгени Ахмадза, Капитал. 

Важното във всяка история е не само нейният край. Хубав или лош, той зависи от стъпките, които водят към него - какво, как, кои са основните лица, кой дава парите и какви са последствията. "Турски поток" е истинска история за завладяването на българската енергетика. Резултатът от нея е ясен - Украйна е газово заобиколена и в края на тази година през границите напълно ще спре да се пренася руски газ, оставайки тръбата през България основното и най-голямо трасе за доставки до Европа.

От дистанцията на времето се вижда, че планът за заобикалянето на украинската газопреносна мрежа предначертава руската инвазия в Украйна, но въпросът с основните действащи лица и финансирането досега бяха спорни. Голяма част от детайлите за това как се е случило всичко обаче вече са налице благодарение на разкодирани документи от българската онлайн общност от експерти по киберсигурност и борба с дезинформацията "Елфите". Те са от кореспонденцията на Евгений Зобнин - помощник на руския политик Александър Бабаков.

На практика проектът би бил невъзможен без съдействието на българската държава, която го представя като продължение на "Балкански поток", а не като основен геостратегически елемент на руската външна политика. А финансирането в крайна сметка е осигурено от Газпромбанк през кипърски офшорки.

 
Всичко започва с обладаването на саудитския консорциум "Аркад" от руснаците, след като първият е класиран на първо място в търга за тръбата с офертна цена 2.1 млрд. лв., а свързаното с "Газпром" обединение "Газово развитие и разширение в България" остава второ с 3.13 млрд. лв. В руския консорциум 50% дял има люксембургската "Комплишънс дивелъпмънт", през която именно е и руската връзка - нейни собственици са две дъщерни фирми на "Тръбна металургична компания" (ТМК) - TMK Holding и TMK Steel Holding.

Снимка: Капитал

И именно ТМК е основен инструмент за по-нататъшното финансиране на проекта за няколко милиарда, въпреки че на практика губи търга. Компанията играе главна роля в прехвърлянето на капитали от руските финансови институции към строежа на газопровода, след като Русия използва комплексна схема през финансиращо дружество и офшорки.

В крайна сметка обаче държавната "Булгартрансгаз" трябва да изплати отпуснатите заеми.

Стъпка по стъпка
 

Победата на арабското обединение, изглежда, изненадва дори руснаците по време на "проформа" търга от 2019 г., тъй като те сами го индикират в лийковете. Според изтеклите документи и съдейки по проекта, газопроводът трябва да бъде пуснат в експлоатация възможно най-бързо - според Пътната карта от 2017 г. това трябва да се случи още в края на 2019 г. Руската страна има интерес действително проектът да се случи максимално бързо, като това би било много по-лесно, ако именно те са строителят, а не поканените от страна на Бойко Борисов саудитци.

Именно по тази причина е сключена сделка, в която участва и руският президент Владимир Путин, по време на негово посещение в Саудитска Арабия. Според нея срещу 77 млн. евро (85 млн. долара към онзи момент) контролът върху проекта е прехвърлен от Рияд към Москва. В резултат "Аркад" започва да се управлява от руски представители и бързо сключва договори за стотици милиони с руски фирми, включително споменатата вече "Комплишънс дивелъпмънт".

Смяната на контрола върху "Аркад" подробно е описана в разкодираните от българските елфи документи, където в една от сводките се споменава, че е "приключила сделката за прехвърляне на контрола върху проекта на (дружеството - бел. ред.) Polarson, чиито представители бяха назначени на ключови позиции в "Аркад" и получиха официални правомощия".

Дружеството Polarson (или "Поларсон инвестмънт систем лимитед") за първи път се появява в българското пространство именно от изтеклите документи на Зобнин, като съдейки по разчертаните схеми от руснаците, е и отговорник за финансите на превзетия саудитски консорциум у нас.

Снимка: Капитал

На българска земя Polarson е свързано със "Синтера инвестмънт систем", което на свой ред е свързано с множество кипърски офшорни фирми като "Лорейн инвестмънтс лимитед", което притежава дяловете му към днешна дата. Пътят на кипърските дружества и техните капитали минава през трети дружества или сметки в Газпромбанк, която в много от документите присъства като основна движеща финансова сила на проекта. Това е обичайната схема, през която се финансират газови проекти на Кремъл.

Важен факт е, че Polarson е свързано според руските регистри с местното дружество "Покровка 40", което действа като касичка за различни фирми и е свързано пряко като собственик на руския концерн ТМК, който произвежда тръбите за газопровода в България. Любопитно е, че адресът на централата ТМК в Русия е именно на улица "Покровка" №40 в Москва.

Според разчертаната схема в имейлите на Евгений Зобнин посоката на развитие на проекта е, общо взето, следната: парите са дадени от банката на "Газпром", разпределени в кипърски офшорки, които оттам стигат до консорциум "Аркад" и чрез тях се строи "Турски поток". Като кредитите са дадени на "Поларсон", а то дава на свой ред заеми на офшорките и/или директно на "Аркад".

Финансиране по конец
 

В началото на проекта България плаща през "Булгартрансгаз" 250 млн. лв. аванс, а останалата сума - около 2 млрд. лв. според сключения с "Аркад" договор, е покрита от руснаците срещу годишна лихва 4.1% и срок на изплащане 10 години.

Към края на 2023 г България все още дължи над 300 млн. лв., като за предсрочното погасяването на част от сумата "Булгартрансгаз" изтегли и голям банков кредит, който е при по-добри лихви от тези, които са по договор с "Аркад".

Един от най-големите проблеми с проекта е в липсата на финансова рентабилност за страната. На практика "Турски поток" не доставя газ до България и генерира само приходи от транзитни такси, които плаща "Газпром". Но има и големи експлоатационните разходи 131.4 млн. лв. на година (по цени от 2019 г.), които отново трябва да бъдат плащани от българската страна.

От документите обаче ясно се вижда, че обявената цена 2.1 млрд. лв. е била нереалистична и руснаците начисляват други разходи от близо 400 млн. евро. (800 млн. лева) към проекта. Има теория, че по този начин се изплащат суми, които руснаците си търсят от активите и строежа на "Южен поток".

Междувременно, изглежда за да си подсигури транзита и по време на войната, а и за да е сигурно, че ще си вземе парите, през 2021 г. "Газпром" плати предсрочно почти 700 млн. лв. транзитни такси на "Булгартрансгаз". Голяма част от тези средства се върнаха обратно в руската компания под формата на погасени задължения по строежа на газопровода от страна на българското дружество.

От изтеклите документи и наличието на "Поларсон" като финансово разпределително дружество е видно, че Кремъл разчертава изцяло схемата още преди да влезе в България и да изгради газопровода. С ясното съзнание, че София трябва да отговори на всяка стъпка и ако не го направи, дори я чакат неустойки.

Въпреки че се използва "Аркад" като фасада, България на практика плаща на Русия за газов проект, който ще се ползва само от руски дружества.

От публикуваните финансови отчети за 2019 г. в Търговския регистър се вижда, че 90% от разходите на "Аркад енджиниъринг енд констракшън" (296 от общо 328 млн. лв.), което е основната фирма в консорциум Arkad, са за покупката на тръбите от дружеството, което са победили в търга - руското "Комплишънс дивелъпмънт С.а р.л. - клон България". От отчетите се вижда още как саудитците буквално се отдръпват и дружеството реално започва да се управлява от руския гражданин Николай Илющенко. От пълномощното се разбира, че саудитците напълно са прехвърлили дейността на компанията в ръцете на Илющенко, като са му позволили да сключва "всякакви договори", "да има пълна власт над всякакви банкови сметки", както и "да договаря и сключва договори за заем или други договори, за отпускане на финансиране, както и свързаните обезпечения и други договори, в размер до 400 млн. евро"