Учени: Богатствата в Черно море могат да ни осигурят енергийна независимост

„Ако държите газов хидрат в ръката си, трудно ще го различите от лед. Той бавно ще се топи и ще виждате вода, но ако поднесете запалка, той ще започне да гори. Дори минимално количество, с размер на един нокът, може да поддържа горенето за период от 15-20 минути.  По-скоро не са от възобновяемите енергийни източници. Намират се на дълбочина между 800 и 1800 метра. Находищата на хидрати са около 10 пъти по-плитко разположени от конвенционалните“, обясни пред БНР доц. Атанас Василев от Института по океанология към БАН.

„Все още няма разработена технология за добив на хидрати. Това, което се добива при тестовете, е по-скъпо от добивания конвенционален газ. Перспективите обаче са големи. Хидратите ще бъдат единственият енергиен източник с отрицателен въглероден отпечатък“, уточни ученият.

„Българското находище се смята за едно от най- перспективните за бързо внедряване на нови технологии“, отбеляза той.

„Япония има национална програма, предвиждаща стартирането на добив на хидрати през 2022 – 2023 година. През следващите години се предвижда това да се случи и в териториалните води на Китай“, посочи доц. Атанас Василев.

„Находището в българската икономическа зона не е от типа, който не би предизвикал разрушения по дъното. Изключени са мащабни свлачища на континенталния склон. Това е най- известното и подходящо за добив находище, но има и други. Открита са също в румънската и турската икономическа зона“, заяви той.

„Всичко зависи от финансирането. Първо трябва да бъдат направени сондажи. Те ще са на цената на един дълбоководен. От това може веднага да се започне да се печели. Може дори да започне погребване на въглероден диоксид“, отбеляза ученият.

Той бе категоричен – от находищата на газови хидрати в Черно море може да започне да се печели веднага.