Учител за ФрогНюз: Богът в образованието е бюрокрацията. Децата масово са функционално неграмотни

„Вместо да работим за реални реформи и действително да променяме образованието, ние им даваме все по-лесни тестове, с които замазваме всички дефицити в системата.“

Това каза пред „ФрогНюз“ Катерина Клинкова – учител по български език и литература

Средният резултат от държавния зрелостен изпит по български език и литература (БЕЛ) тази година е 57,53 точки или оценка Добър 4,27, сочат данните на Министерството на образованието и науката (МОН). Резултатите почти не се променят спрямо миналата година, което доказва липсата на напредък.

„След като преди две-три години наблюдавахме най-слабите резултати от матурите досега, Министерството на образованието промени формата им така, че сега те да са много по-лесни за учениците. Тоест – в момента оценка „среден 4“ означава, че половината от зрелостниците дори не са писали есе или съчинение, а просто са заграждали отговори на затворени въпроси. По този начин, без усилия и подготовка, те изкарват тройка. Това е нивото на тази матура. Тя е направена така, че без каквито и да било знания, умения и грамотност – минаваш. А това е и което ги интересува, тъй като приемът в университети вече също е много лесен. Те нямат желание да учат, образованието е загубило цялостния си престиж.“

Причините за ниското ниво според Катерина Клинкова са няколко

„На първо място – ние сме много зле като общество. Примерът, който даваме на младите хора, е потресаващ. На българското общество в момента му липсват елементарна толерантност, емпатия, солидарност с другия – дори елементарно възпитание. Крещим си, караме се, блъскаме се, убиваме се. Всеки, който шофира, може да види какво е положението по пътищата – трагично. Децата наблюдават и попиват този модел на поведение: „не ми пука за държавата, за другите, за училището“, няма авторитети.“

„Учениците, включително моите, ми казват: „Г-жо, аз искам да завърша само за да взема шофьорска книжка“. Нищо друго не ги интересува. Възпитани са да вярват, че ако излъжеш, измамиш, препишеш, подкупиш, използваш връзки – това е „начинът“ да се справяш в България. Те по никакъв начин не са граждански ангажирани, не следят новините, не се интересуват от политическата ситуация, не вярват, че имат реална възможност да променят нещо. Не мислят, че има смисъл от гласуване или протест. Всичко за тях е една театрална игра, в която участваш или не – няма значение. За тях най-големият източник на „знания“ е интернет, където се сблъскват с конспирации, пропаганда – главите им са объркани, смесени са факти с измислици. Това е примерът, който им даваме.“

Учителката разказа и за съвсем пресен случай – момиче я потърсило за помощ за контролно

„Казах ѝ, че мога да ѝ помогна – ще направим един урок, ще си припомни нещата.“

Оказва се обаче, че ученичката не търси помощ за уроците, а съдействие някой да ѝ диктува отговорите по слушалка:

„Това е начинът, по който те си мислят, че се случват нещата. За това момиче очевидно най-лесният вариант беше да измами, някой да се включи по телефона. Как точно го правят – не знам. Обикновено им събираме телефоните. Но и на матурите можем да очакваме, че част от учениците са преписвали.“

Къде са родителите?

„Родителите могат много да помогнат, но могат и да пречат. Зависи от средата – какви родители има детето, дали са двама или един, чужденци ли са, какъв е майчиният език и т.н. Преди години бях на специализация в Дания. Знаете, скандинавското образование се счита за най-доброто. Тяхната система е организирана така, че няма значение дали имаш един родител, дали са разведени, дали единият е болен или алкохолик. Имаше дете с алкохолно зависим родител – бяха се местили често, с образователни дефицити. Системата е подготвена да поеме всички тези неща.“

„Образователната система трябва да е авторитетът. Тя трябва да задава правилата, да показва как се случват нещата, а не родителите непрекъснато да се намесват и да недоволстват. Родителите могат много да пречат – много колеги се оплакват, че им създават проблеми, обаждат се на директори, пишат петиции. Това е неприятно, но пак казвам – ние трябва да сме подготвени за всичко. Не можем да променим родителите, не отговаряме за техния живот, нито за тяхното ниво на знания. Те трябва да си имат отделен живот – възпитават или не, има различни ситуации. Но образователната система трябва да поддържа нивото, да създава обща култура, модел на социално поведение – как децата се държат с другите, с възрастните, как се държат на улицата, в магазина. Аз мисля, че като цяло проблемът е в системата.“

„На първо място е обществото. След това – образователната система, която не създава никакво желание за учене, не поддържа любопитство, не развива въображение. По-скоро училището е станало едно изключително неприятно място, където всеки ти се кара, тормози те. Място, където изискват от теб неща, които не те интересуват, вършиш ги с нежелание, просто да минава времето. Животът е на друго място – готиното преживяване е някъде другаде. Като свършиш училище, като си с приятели, като си в TikTok, запишеш видео и го споделиш с другите.“

Какви стъпки са необходими за промяна в образователната система?

„Първото нещо, което много ми се иска да се промени, е режимът на обучение – да няма смени. Този модел, който кара учениците или да стават много рано, или да остават до късно, превръща училището в нещо второстепенно. Сякаш не е основното – ходиш там за няколко часа, но реалният живот е извън него. В скандинавския модел, например, децата започват училище към 9–9:30 ч. Първо имат общообразователни предмети, после хубава обедна почивка, а след това спорт и изкуства.“

„В училището, където бях, имаше шиене, рисуване, време в библиотеката, където можеш да седнеш да си напишеш текста или да прочетеш каквото е нужно. По-спокоен режим, без излишни уроци – всичко се случва в училище. То се грижи за всички нужди – има храна, спорт, изкуства, наука, всичко, което може да помогне на човек да открие интересите си и да развива уменията си.“

„Много искам именно това да се промени. Преди няколко години се говореше за премахване на смените и преминаване към целодневно обучение. Направихме го за начален етап – от 1-ви до 4-ти клас децата имат занимални, могат да останат по-дълго, ако искат. Но пак не е достатъчно.“

„Оттам нататък самата система трябва да се олекоти и административно. Като човек, който работи в държавна образователна институция, мога да кажа: там бог е бюрокрацията. На първо място са документите. Всичко се върти около нормативната уредба, какво се спуска от МОН, правилници, заповеди, разпоредби. И това е, което се следи най-стриктно“, обобщи Клинкова.

Констанца Илиева