Упорито отказвахме да броим бронята на руснаците и нашата, тяхната жива сила и нашата, тяхната икономическа мощ и нашата. Събрахме се, за да се бием, а не да броим. Бяхме готови да умрем тук и сега, но да не позволим на врага да напредне по-нататък. Никой не очакваше такава саможертва от нас.

Светът се сбогува с нас, сякаш сме мъртви, и горе-долу така трябваше да бъде. По всички сведения, трябваше да паднем след няколко дни. Но украинците отново развалиха играта на шах и това беше „черният лебед“, който нито Западът, нито Изтокът очакваха.

Спомням си затворените капаци на чуждестранните посолства в Киев, където бях любезно поканен преди.Дипломатическите мисии бяха празни; те бяха напуснали малко преди тази сутрин.

А в Буча, близо до военното коменданство и щаба на териториалната отбрана, се бяха събрали стотици мъже и жени. От няколко часа наблизо в Гостомел бушуваха боеве; чувахме трясъка и експлозиите толкова близо, сякаш битката се водеше в съседния блок. Не питахме какъв ще бъде нашият статут, колко ще ни плащат, какви облаги, привилегии и награди ще получим. Поискахме оръжие, боеприпаси и заповеди къде да заемем позиции.

Офицерът попита кой от нас е годен за военна служба, има ли боен опит или е служил в армията. Само малка група от нас в тълпата се вписваха в тази категория. Те бяха въведени в сградата на военното коменданство; на всички останали беше казано да чакат. Чакахме до падането на нощта, тревожно слушайки боевете, които продължаваха наблизо. Същата вечер ни казаха да не чакаме и да се прибираме, а тълпата започна да мърмори възмутено. Да, да, спомням си, когато украинците щурмуваха военнокоматите, за да защитят Украйна, а не да бягат от наборната служба...

Врагът хвърляше по нас всичко, което имаше, дори балистични ракети със среден обсег. Използваха фосфор срещу нас близо до Лисичанск и в Херсонска област. Спомням си онези нощи, когато всичко гореше във въздуха и ни гореше на тълпи. Врагът използваше химически боеприпаси и си спомням евакуацията на ранени с химически изгаряния на дихателните пътища и лицето...

Само ядрените оръжия останаха неизползвани, но имаше дни, когато ни предупреждаваха, че има възможност за тяхното използване.

С момчетата се засмяхме и казахме, че е лесна смърт, защото ще изгориш мигновено и няма да изпитваш никаква болка. Луд ли си? Вижте се!

Ние сме страна от луди, отчаяни хора, които са предизвикали целия свят, показали са как да обичаш народа и родината си, за какво си струва да живееш и за какво си струва да се бориш.

Често съм се чудил дали украинците щяха да бъдат толкова отчаяни, ако не бяхме преживели глада, масовите изтребления, депортациите, червения и сталинския терор, дори забраната просто да си украинец. Философското образование със сигурност играе роля, когато седиш и слушаш въздуха: излизане/влизане, легло/експлозия, много неща ти идват на ум... Никой на наше място не би устоял. Никой от съседите ни не би се удържал. Но не и ние.

Защото знаем точно каква съдба ни очаква от руския окупатор. Колкото и странно да изглежда, руснаците са ни закали с векове геноцид.

И не крият нищо. Те показаха на целия свят какво точно ще ни направят руските палачи под тяхно управление. Затова борбата и съпротивата са единственият шанс за оцеляване; няма друг. Няма да ни бъде  простено, че сме стреляли по танковете им, вместо да ги поздравим с цветя. Ярост и омраза към нас кипят в черните им души, затова затварят и разстрелват невъоръжени затворници и бомбардират градове без колебание, надявайки се да замръзнем и да гладуваме.

Всичко това ни закали. Сега сме най-силната и най-опитната армия в света. Открито се смеем, когато говорят за „гаранции за сигурност“ за Украйна. Сериозно ли? Десет украински пилоти на дронове (като бивш специалист по противовъздушна отбрана знам, че това са три екипажа) унищожиха бригада на НАТО по време на учения. Симулационните учения показаха, че ние сме тези, които могат да предоставят „гаранции за сигурност“, а не държави, които откровено са неподготвени, уплашени и не желаят да се бият. Какви гаранции за сигурност могат да предоставят тези, които се страхуват да свалят „шахиди“ във въздушното си пространство? Какви гаранции за сигурност могат да предоставят Съединените щати, когато, бягайки, губят самолети от цялата си самолетоносна група от йеменските хуси? Сериозно ли ? Не бихте издържали повече от няколко дни близо до Вовчанск или Покровск. Какви гаранции за сигурност можете да дадете на момчетата и момичетата, които вече пет години се промъкват в родната си земя, сваляйки стотици щурмови самолети всяка нощ? Ние сме единствената ви гаранция за сигурност.

Неспособен да ни победи на земята, врагът иска да ни купи от алчни бивши съюзници. Трилионите, предлагани на роднините на Тръмп, растат с невероятни темпове. Все едно продаваш крепостни селяни.

Но нищо от това няма значение, защото не можеш да продадеш онези, които не са за продажба. Украинското достойнство не се продава! Украинците не са за продажба! Проляхме твърде много кръв през вековете за правото да бъдем украинци.

Затова напишете го по стените на балната зала на Белия дом: „Украйна не се продава!“, за да бъде гравирано в камъка за векове напред.

С това навлязохме в петата година на пълномащабна война. И ще кажа, както в първия ден: Запазете спокойствие и почистете картечницата. Предопределени сме за победа!

Саид Исмагилов, блог