Украинският сценарий

Срещу тази прогноза са направени много основателни твърдения. Авторите са обвинени в неразбиране на Украйна, характера на нашата съпротива, динамиката на обществото, промените, настъпили след 2014 и 2022 г... Всичко това е вярно. И е много уместно тази дискусия да бъде преместена в колоните както на западните медии, така и в сегментите на социалните мрежи: колкото повече позитивни знания за Украйна, толкова по-добре.

Но подобни откъснати, макар и повърхностни и лишени от задълбочено разбиране погледи към евентуално бъдеще, всъщност са много полезни. Защото ни помагат да погледнем към себе си. Освен това, те дават представа за това как ни възприемат в света. Какви са стереотипите и очакванията? И как съответно да променим нашата информационна работа външно и нашата съществена политика вътрешно – която е единствената способна да генерира убедително съдържание за информационна работа.

За да не попаднем в „грузинския сценарий“, трябва „да не се превърнем в Грузия“. Много е писано за това „ние не сме такива“. Но нека си признаем: динамиката на общественото мнение е силно зависима от обстоятелствата и дългосрочните информационни влияния. Властите могат да се радват на показателите за „доверие“ – докато не се блъснат в ледената реалност.

Защото въпреки всички оптимистични изявления и патриотични насоки се чуват тревожни сигнали. А руският булдозер, както знаете, пълзи.

1. Самият факт на появата на подобни прогнози показва как се възприемат събитията в западната аналитична среда. Само по себе си това не е фатално.

След възстановяването на независимостта си през 1991 г., Украйна многократно се е показвала като „неочаквана нация“ по думите на приятеля на Украйна, британския изследовател Андрю Уилсън. В края на краищата ние се възползвахме от възможността да възстановим независимостта през 1991 г., не изпаднахме във вътрешен конфликт през 1994-96 г., отблъснахме опитите за установяване на проруски режим през 2004 г., защитихме европейския избор през 2014 г. и поехме проукраински курс, а през 2022 г. Киев не „падна за три дни“. Всичко е противно на прогнозите на почтените съветолози/руски учени.

Самото изображение на „страната в неподчинение“ обаче постепенно стана скучно. Бих искал да бъда свързано с нещо по-дългосрочно и стратегически значимо. Украйна има потенциал да бъде регионален лидер и е способна да заеме място в региона, подобно на Турция. Но за да се случи това, ние трябва, поне като Турция, да подредим възможностите си. За да не звучат разговорите за украинския потенциал вече като добре позната шега.

2. В тази връзка възниква необходимостта от промяна на дипломатическата и информационната работа в чужбина.

Оценката на работата е резултатът. Това е особено видимо във външна посока.

Следователно, вместо „дипломацията на преговарящите за семейни снимки“ на Ермак, трябва да има подход на „дипломатичен хъб“ - координирана работа на властите, опозицията, експертите, лидерите на мнение, културните дейци, журналистите... всички, които са чути.

И вместо рускоезичната мизерия на „дом-свободата“, трябва да се възстанови професионалното чуждоезиково радиоразпръскване, изпълнено със съдържание и средства за репортаж, които ще направят новините от Украйна забележими, позицията на Украйна видима, а мнението на Украйна невъзможно за игнориране.

Опитът и на двата лагера във Втората световна война може да подскаже успешни и неуспешни институционални решения, а развитието на социалните мрежи може да предостави възможност за предаване на послания там, където са необходими, и във форма, която „подходяща“.

И да, „маратонът“ е задължителен. Ще са необходими ресурси само за нормалното преподаване на чужди езици.

3. Човешкият фактор. Много критици на гореспоменатата прогноза на JPMorgan посочват, че „западните анализатори не разбират естеството на нашата устойчивост“.

Принуден съм да защитавам колегите си – разбирайки малко как работят институциите там. Принципът, който се прилага там, е „резултатът е на таблото“. С право можем да се гордеем с непоколебимата си неукротимост – но нека си спомним състоянието на мобилизация. Ключов елемент от устойчивостта на страната във война.

Няма нужда от „расистки подтекст“ тук - водим честен разговор. Опитите да се „опозорят укриващите се“ със сигурност имат морална сила в устата на онези, които се борят - но изпълняват ли те ефективно задачата, пред която са изправени? Увеличават ли броя на новобранците?

Мобилизацията е сериозна тема, която е обсъждана тук неведнъж. Но въпросите за основното обучение, условията на служба, справедливото набиране на персонал, бързото реагиране на проблеми и защитата на правата на човека, както и информационното осигуряване, все още остават нерешени. И опитите за заместване на решаването на проблеми с PR „разтърсване“ не подобряват ситуацията.

Това е случаят, когато един огромен проблем трябва да бъде разделен на няколко по-малки, решен – и като цяло ще стане по-лесно. Но конкретните проблеми не се решават - общият проблем остава. И булдозерът пълзи, врагът все още има достатъчно пари за орките.

4. Възможно и необходимо е да се компенсира превъзходството на противника в жива сила чрез използване на нови технологии и масово производство.

Украинците са способни на креативни и ефективни решения – дори врагът признава това.

Но тези решения трябва да бъдат възприети и разширени. И вместо да почиваме на лаврите си, трябва постоянно да търсим начини да навредим на врага и да защитим своите. И тук не може да има партийни симпатии или антипатии; Всички идеи и продукции трябва да бъдат ангажирани, а не отхвърляни, потискани или преследвани, защото са свързани с Порошенко или с някой, когото властите не харесват.

Оцеляването на страната зависи от това украинското правителство да се основава на ефективност за страната, а не на електорални перспективи.

5.Настоящата система за управление от „5-6 мениджъри“ категорично не е подходяща за осъществяване на необходимите промени..

Образно казано, на всеки в лодката трябва да се даде гребло и възможност да гребе точно там, където е ефективно. А властите се опитват да бият с гребла от капитанския мостик главите на онези, които смятат за пречка за неразделно и безкрайно господство. Невиждане на опасността отблизо и надеждата, че „някак си ще стане“, „ще мине“ и „ще се справим без Порошенко (както и генерали, кметове, предприемачи, журналисти и т.н.)“.

Това са действията, между другото, които са ясни и видими в света, подтиквайки анализаторите да си правят изводи за „грузинския сценарий“.

Най-доброто опровержение на подобни твърдения не е чрез мантри за мощна непобедимост в маратон или чрез моноделегации на слуги в чужбина, а чрез демонстрация на истинско единство. Поради тази причина, всъщност, правителството на националното единство е измислено като институция за военно време в демократична държава.

Нещо повече, смъртта на Портнов по свой начин създава възможност за това. Памучният нападател, който беше взет за съюзник срещу „хартиените федералисти“, които през 2018-19 г. заплашваха украинските патриоти с лагери и „образовани мерки“, вече е престанал да съществува. С него цялото гнездо на корупционни връзки с антимайданските, по същество руски, може и трябва да бъде разсеяно.

Но това няма да се случи от само себе си. Защото Йермак и Зеленски са твърде свикнали със своето всемогъщество. Те ще спасят октопода на всяка цена. И това вече създава системно предизвикателство – в цялата верига от фактори, описани тук.

Защото качеството на управление на „4-5 мениджъри“ не съответства на мащаба на задачите. И единственият въпрос е дали Украйна ще има достатъчно ресурси, за да се противопостави и да „пренасочи“ Русия, когато на всеки ход властите действат в най-добрия случай „задоволително“, а не „добре“ или „отлично“

PR снимките няма да спрат дронове и нападенията на орки.

По-рано писах, че „няма да има чудо“. Унищожаването на Портнов премахна един от елементите, които правеха правителството неспособно на промяна.

Сега се отвори прозорец на възможности. И съдържанието на украинския сценарий всъщност ще зависи от това, доколко украинците могат да поправят системата на управление, което ще им позволи по-добре да управляват ресурсите и да получават помощ, което ще им позволи да оцелеят и да изчакат колапса на Русия.

Ростислав, Павленко
Блог