Според народните вярвания именно през тази нощ тревите и цветята се зареждат с особена енергия. Затова още преди изгрев хората излизат да берат билки, вярвайки, че тогава те имат най-силни лечебни свойства. Особено ценени са еньовчето, маточината и жълтият кантарион, който и днес е сред най-използваните растения в народната медицина.
Смята се още, че росата, паднала преди изгрев на Еньовден, носи здраве и пречистване. Затова традицията повелява човек да се умие с нея или дори да се търкаля по тревата рано сутринта, за да бъде здрав през цялата година.
Една от най-популярните легенди разказва, че на Еньовден Слънцето „играе“. Когато се покаже над хоризонта, то трепти и сякаш се завърта от радост. Според поверието всеки, който успее да види този необикновен изгрев, ще се радва на късмет и добро здраве.
В много краища на България се спазва и традицията за изплитане на голям Еньовски венец от 77 билки и половина. Преминаването под венеца символизира пречистване и ново начало.
Нощта срещу празника е свързана и с множество поверия за магически същества и пророчески сънища. Вярва се, че тогава природата разкрива част от тайните си, а сънищата могат да дадат отговор на въпроси, които вълнуват човека отдавна.
В християнската традиция Еньовден съвпада с Рождество на Свети Йоан Кръстител, което придава на празника и силен духовен смисъл. Така в него се преплитат древни езически вярвания, народна мъдрост и християнски символи.
На 24 юни имен ден празнуват Еньо, Йоан, Йоана, Янко, Яна, Янита и Биляна. Своя професионален празник отбелязват също фармацевтите и фитотерапевтите – съвременните наследници на народните лечители и билкари.
