Благовещение е денят, в който Архангел Гавриил донася на Дева Мария вестта, че тя ще роди Спасителя, но в българската традиция празникът е и магическа граница между зимата и лятото.

Според народните вярвания, на този ден всичко е „благо“. Смята се, че дори най-дълбоката рана зараства по-бързо днес. Затова в миналото Благовещение е бил предпочитаният ден за дупчене на ушите на малките момичета – вярвало се е, че няма да ги боли и мястото няма да се възпали.

На Благовец „езикът има власт“. Хората се стараят да изричат само добри думи, да не се карат и да посрещнат деня с пълен стомах и пари в джоба. Вярва се, че както те завари денят, така ще ти върви през цялата година. Ако си сит и весел, недоимъкът ще те заобикаля.

Един от най-вълнуващите символи на празника е кукувицата. Народът ни вярва, че тя кука за първи път точно на 25 март, за да предизвести настъпването на топлото полугодие. „Чуеш ли кукувицата, пипни джоба си. Ако е пълен с пари, ще бъдеш богат. Ако е празен – така ще ти е до другата пролет.“ Легендата разказва, че кукувицата всъщност е превърната в птица девойка, която търси изгубения си брат. На Благовещение тя спира да тъжи, за да донесе надежда на хората.

Традицията повелява стопаните да почистят дворовете си и да запалят огън, който да прескочат за здраве. Този ритуал има и практична страна – вярва се, че на този ден от дупките си излизат змиите и гущерите. За да ги прогонят, жените удрят по метални предмети и викат: „Бягайте, змии и гущери, че иде Благовец!“ Въпреки страха от влечугите, се вярва, че ако видиш змия на този ден, това е на късмет, но само ако не я убиеш. Змията е „стопанинът“ на земята и нейното събуждане е знак за жизнената сила на природата.

Макар Благовещение да е по време на Великия пост, църквата разрешава на този ден да се консумира риба. На масата задължително присъства и мед – символ на „благата“ природа на празника. Традиционната софра включва още печена риба или рибник, обредна пита, намазана с мед и коприва или лапад, които са първите пролетни зеленини.