Ваксинационният хаос в България и много въпроси

Редица държави в Европа спряха употребата на ваксината срещу COVID-19 на AsrtraZeneca заради смъртни случаи, потенциално предизвикани от препарата. Към този момент това не е доказано, но тече разследване. Покрай целият този хаос проблемите в България се задълбочиха. Страната ни продължава да е последна по ваксинация, избор на вид препарат няма и имунизацията на населението тече с “каквото има”. Онова, което е налично, обаче е онова, което е и потенциално опасно. Сиреч - ваксините на AstraZeneca. 

И въпреки че вчера директорът на Изпълнителната агенция по лекарствата Богдан Кирилов заяви, че няма да се спира имунизацията с AstraZeneca и потенциално проблемната партида от Оксфордската ваксина вече е била оползотворена, днес премиерът нареди друго и ваксинацията спря. Стана ясно освен това, че у нас е регистриран смъртен случай на ваксиниран срещу COVID-19 с препарата на AstraZeneca. 

Изводът е елементарен - хаос, хаос и още хаос.

Неизвестните са все толкова. Въпреки че ваксинирането в Европа започна в края на месец декември миналата година, а от тогава до днес в ЕС одобрени от лекарствения регулатор са вече четири препарата срещу инфекцията. 

ФрогНюз обаче държи да припомни някои факти, свързани с процеса по имунизация у нас на фона на всичко, което се случва в момента. 

Здравните власти у нас изработиха ваксинационен план, който и до днес според мнозина критици е създаден без ясни критерии. Хората бяха разделени в няколко приоритетни фази, които изведнъж се смесиха, а въпреки проблемите с наличните количества зелените коридори бяха отворени за всички желаещи да се имунизират. Властите мотивираха решението си с опасения, че много дози ще останат неупотребени. Създадоха се опашки и последва нещо, с което вече сме свикнали през изминалата една година - хаос. 

Зелените коридори секнаха само в рамките на няколко дни. После бяха частично възобновени, но разбира се под условие - да няма желаещи от първите четири приоритетни фази. 

Интересен е и фактът, че страната ни е договорила най-големи количества именно от съмнителния към днешна дата препарат на AstraZeneca. В разгара на скандала стана ясно, че евродепутатът от редиците на ГЕРБ Ева Мейдел е дъщеря на директорът на българския офис на компанията. Появиха се съмнения за евентуално лобиране и потенциален конфликт на интереси, но властта отрече и заяви - количествата се договарят от Европейската комисия. 

Въпросите обаче стоят и те не са никак малко:

Какви са критериите за имунизационния план и какво наложи неговата промяна?

Защо “зелените коридори” бяха пуснати по-рано от очакваното на фона на недостиг на ваксини?

Защо избор на препарат няма, въпреки че това бе широко прокламирано в началото? Какво наложи спирането на масовата имунизация само няколко дни след нейното начало и съответно - как така уж количества няма, а зелените коридори бяха възстановени частично?

Какво стана с обещанието “ваксини ще има за всички български граждани”?

Защо на фона на решенията на европейските държави да спрат ваксинирането с AstraZeneca заради потенциална опасност на населението, България отново закъсня?

И прочее… 

България, също както и много държави, обвинява за забавянията компаниите и разбира се Европейската комисия. Нейният председател Урсула фон дер Лайен отговори на атаките и заяви, че е уморена ЕК да е “жертвеният агнец”. Отговорността за забавянията продължава да се прехвърля, въпреки че буксуването е факт. 

Проблемите с AstraZeneca пък не спират. Като се остави на страна иначе важният проблем с безопасността на ваксината, за което все още няма достатъчно данни, компанията не е изпълнила вече трети месец поетите ангажименти в договора, подписан с Брюксел. 

И въпреки това проблемите изглежда не са съвсем в това. Статистика, представена във в. “Гардиън” показа, че голяма част от държавите всъщност не са усвоили вече наличните количества, което насочва проблемите в друга посока. Сега същите данни излизат и в брюкселското издание “Политико”.

Къде е България? Няма да ви изненада - отново сме едни от последните.

Едва 13.6% са поставвените втори дози спрямо наличните количества, които страната ни е получила. Междувременно употребени за първа доза са 64.6%, което дава известна преднина на страната ни пред държави като Румъния, Франция, Белгия, Унгария и прочее…

Разбивката по производители на ваксини показва, че дозите Pfizer / BioNTech имат значително по-висока скорост на приложение. Не така обаче стоят нещата в България, където по-голямата част от приложените ваксини са на AstraZeneca. Става дума за 84.7%.

Джесика Вълчева