Валерий Тодоров: Навални е заложник на много по-голяма и жестока игра

„Властите нямаха друг избор при този силен натиск отвън. Всяко отстъпление щеше първо да окуражи протестите вътре, второ – да покаже слабост на властите, трето – да даде повод за още по-силен натиск.", посочи той пред БНР.

„Русия е държава с много силна президентска власт, със стръмна пирамида на властта, така че подчинението на властите, макар те формално да изглеждат разделени, е ясно. Има много строго фиксиран център на властта – в Кремъл. Оттук нататък вече един по-малък проблем може да се превърне в политически залог“, поясни Тодоров.

Според него недостатъчното познаване на руския характер и ситуацията в Русия са довели до създаването на нагласи и впечатления, че властите могат да отстъпят. „Беше ясно още от самото начало, че властите няма да отстъпят. Даже присъствието на дипломати в залата, което е безпрецедентно, не можеше да повлияе на решението на съда, което беше предопределено.“

Втвърдяването на позицията на Запада към Русия и към Путин води до втвърдяване вътре в Русия, припомни своя теза Тодоров.

„По теорията на обсадената крепост, следва втвърдяване на позицията на властите и едно негласно полуодобрение от страна на обществото. Всеки, който малко или по-дълго е пребивавал в Русия, познава много добре този синдром.“

Процесът срещу Алексей Навални показва силно разделение в руското общество, смята Валерий Тодоров. По думите му, макар протестиращите да са малцинство, те са вече непримиримо малцинство. „И едно примирено общество, което вижда логика в това, което се случва.“

Навални не е електорален лидер – той не може да спечели победа на избори, подчерта журналистът. По думите му той се превръща в лидер на фона на санкциите и натрупаното недоволство сред младите и част от интелигенцията, но „ако някой си представя как Навални дразни мечката да излезе от бърлогата и отвън я чакат да я сложат в клетка, това няма да стане точно така“.