ВАС осъди в. ”Труд” и Петьо Блъсков за публикуването на преводна руска статия, сееща омраза към гей хората

Делото, образувано по жалба на ЛГБТИ активиста Радослав Стоянов от Българския хелзинкски комитет (БХК), касае преводен материал от РИА "Новости", публикуван от вестника през септември 2019 г. със заглавие "Педерастите в САЩ бият тревога".

Статията прави общ обзор на влошаващия се обществен климат спрямо нехетеросексуалните хора в САЩ под управлението на администрацията на бившия американски държавен глава Доналд Тръмп.

В същото време публикацията предупреждава как гей хората взимат участие в политическия и обществения живот, което е класифицирано като "зараза". За пример се сочи, че гей хора заемат преподавателски позиции в академичната общност. Статията директно сее омраза, като внушава, че гей хората са "извратени" и поради това - опасни за децата.

По техен адрес са употребени обидни епитети като "педерасти", "содомити" и "перверзници". Статията дори подчертава, че осъдителните решения на Европейския съд по правата на човека срещу Русия били продукт на работещи там "перверзници". С тези процеси статията свързва Истанбулската конвенция и законодателството срещу домашното насилие, което целяло "унищожаването на семейството".

От БХК уточняват, че през ноември 2021 г. Комисията за защита от дискриминация (КЗД) се произнесе с решение срещу "Труд" и Блъсков, като ги задължи да въведат вътрешен механизъм за самоконтрол и недопускане на дискриминация, с който да бъдат запознати всички служители на медията; да докладват на КЗД за резултатите в 30-дневен срок; и да премахнат статията от електронното съдържание на вестника.

По жалба на "Труд" през юли 2022 г. Административен съд - София-град, потвърди решението на КЗД, но от медията отново обжалваха.

ВАС потвърждава становището на първоинстанционния съд. Върховните съдии категорично постановяват, че посредством епитетите "педерасти", "содомити" и "перверзници" недвусмислено се генерира враждебност, нетърпимост, непоносимост и социално изключване на гей хората. Съдиите отбелязват също така, че изразите "не засягат конкретно лице, а цяла група лица".

Върховните съдии посочват, че свободата на словото не е абсолютна и че с феномена, известен като "реч на омразата", се накърнява доброто име и достойнството на личността и се създава принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.