Васил Гарнизов: В началото на Прехода демокрацията беше синоним на свобода, днес - на тип организиране на властта

Това каза пред БНР проф. Васил Гарнизов, преподавател по антропология в Нов български университет, във връзка с проучването на изследователски център "Тренд" за обществените ценности в България, направено през октомври миналата година по поръчка на компанията "Интерпартнърс" и дъщерната й "Интеримидж". 

Според допитването - за българите сигурността е по-важна от свободата и демокрацията. За 90% от попитаните образованието и здравеопазването трябва да бъдат безплатни. При 47% най-важен сред ценностите е мирът, следват семейството и сигурността,  а свободата е на шесто място. Ако трябва да избират между свобода и сигурност, повечето биха избрали второто.

Доминират мненията, че държавата трябва да осигурява работа на всеки, който желае да работи; че успехът в България зависи от това кого познаваш; че животът е безсмислен без деца. 

Проф. Гарнизов допълни, че въпросът за повишената нужда от сигурност в различните години отговаря на различни проблеми, пред които обществото ни е изправено. 

И посочи, че в НБУ има център за изследване на европейските ценности и България се е включила в изследванията на тези ценности в началото на Прехода, като тогава демокрацията се е възприемала като синоним на свобода, на бъдеще, на възможност, докато днес - след годините на преход, на демокрацията се гледа като на тип организиране на властта. 

"В този смисъл тя върви систематично надолу, защото се свързва с колективни органи на властта, с непрекъснати дебати, с трудности на вземане на решения. Последните две години от българския политически живот не могат да дадат добри примри и убеденост на нашите съграждани, че демократичният ред работи по правилен и успешен начин", допълни той, като изрази съмнение, че в ежедневието си българите се тревожат от демокрацията. 

"Изследването на "Тренд" показва, че българите мечтаят на света да има мир, някой да се грижи за здравето им, без да полагат усилие, някой да им осигури образование и работа. Обаче с поведението си тези хора не очакват някой да им осигури това, а отиват в чужбина, работят, връщат се, взимат заеми, строят къщи. Когато гледам българина, не виждам деформации и причини за притеснения".