Във време на хибридна война: Не сме изпълнили важен проект за киберзащита, ЕС може да ни санкционира

В съвременния свят на хибридни войни, високи технологии и дигитализация, най-силното оръжие е информацията. А само за няколко секунди квантовите компютри могат да достъпят до нея - данни, отнасящи се до националната или европейската сигурност, до личните ни данни или медицински документи.

"Всякакви данни могат да бъдат достъпени, което означава, че в зависимост от страната, която извършва тази комуникация, тя може да направи каквото желае и точно това е огромният риск и предизвикателство пред нас. В тези несигурни времена, когато е налично желанието на много външни страни да проникнат в нашите системи, това да се случи, съответно това може да доведе до хаос в енергийната, банковата система, могат да бъдат достъпени данни, които не бива да бъдат притежание на трети страни, включително данни, касаещи националната сигурност", каза Евгений Иванов, Център за компетентност КВАЗАР.

А единственият начин да се предпазят от подобни атаки системите ни е квантовата защита, която машини като Алис и Боб осигуряват. Те са част от бъдещата мрежа, която да изпълни няколко функции - да осигури трасе за защита на ключовите държавни институции у нас, както и свързаност между тях и трасе за връзка с Гърция. По този начин ще се предава криптирана информация между институциите в държавите-членки на Европейския съюз.

"Те са по двойки, традиционно ги наричат Алис и Боб и тяхната задача е да генерират секретни ключове, като използват квантова технология. Приносът на тази технология е, че тя гарантира, че комуникациите, които се осъществяват чрез нея, не могат да бъдат разбити по никакъв начин. Те могат да бъдат блокирани, не може да се случи ситуация, в която някой да ни подслушва и ние да не знаем и това е много ценно", посочи доц. Лъчезар Георгиев, ръководител на Национален план за изграждане на QCI за България.

Ангажиментът за внедряването на тази технология е поет от всички държави-членки на Европейския съюз и в отговор на войната в Украйна. Към този момент България изпълнява всички задачи в срок и с финансиране само от страна на Европейската комисия, въпреки че по проекта е заложено съфинансиране и от националния бюджет. Евросредствата са в размер на 10 милиона лева, но за завършването на демонстрационната фаза на проекта са необходими още толкова от Министерството на финансите.

"За да можем да изградим тези трасета, на нас тези средства са ни необходими. Ние дотук сме получили само пари от ЕС, с тези пари не можем да изпълним проекта така, както беше планиран. Може да се окаже, че ЕС ще си поиска парите обратно и ние така или иначе после ще се наложи със собствени средства, с национални средства да изградим тази инфраструктура, за да може въобще да комуникираме с ЕК и с държавите-членки на ЕС", коментира доц. Лъчезар Георгиев.

Възможно ли е да имаме санкции?

"Възможно е да имаме санкции, предпочитам да не мисля за това. Надявам се, че няма да се стигне дотам", каза доц. Лъчезар Георгиев.

Изоставането с квантовите комуникации крие и други рискове - след влизането в еврозоната българските банки няма да могат да комуникират със своите европейски партньори. Проектът предвижда до края на годината трасетата да бъдат изградени, което означава, че средствата от българска страна трябва да се предоставят в най-кратки срокове, за да може фазата да бъде завършена. До този момент обаче реакция от страна на Финансовото министерство няма. От Министерския съвет пък отговориха за БНТ, че казусът се проверява, а информация се очаква на по-късен етап.