Великобритания, Австралия и Канада признаха Палестина като държава

По думите на австралийския премиер Антъни Албанезе, признаването на Палестина е част от съвместни усилия на Канада и Великобритания и ще формира „международно усилие за решение с две държави".

"Днес, за да съживи надеждата за мир между палестинците и израелците и за решение, основано на две държави, Обединеното кралство официално признава държавата Палестина" се казва в посланието на британския премиер Киър Стармър.

Какво е означавало признаването досега?

Скептиците твърдят, че признаването е по-скоро символичен акт, като сочат за пример ограниченото влияние на държави като Китай, Индия, Русия и много арабски страни, които признаха Палестина още преди десетилетия. (Тук трябва да отбележим, че България призна Палестина през 1988 година по времето на социализма, заедно с целия Източен блок. Това признаване е валидно и до днес и България не е обявявала, че възнамерява да промени позицията си. 

Без пълноправно членство в Организацията на обединените нации и без контрол върху граници и инфраструктура, възможностите на Палестинската автономия за провеждане на самостоятелна външна политика са ограничени. Няма палестински летища; достъпът до Западния бряг е възможен само през Израел или през контролирания от Израел граничен пункт с Йордания; Израел контролира всички входове към ивицата Газа.

Въпреки това Палестинската автономия и държавите, планиращи признаване, смятат, че този акт няма да бъде празен. Той може да изравни статута в двустранните отношения и да улесни създаването на партньорства на равна основа. В някои страни признаването може да доведе до преглед на политиките към Израел - например обсъждане на забрана за внос на продукти от израелски селища в окупираните територии. Макар ефектът върху израелската икономика да би бил ограничен, символичното значение би било значително.

Как реагират Израел и Съединените щати?

Израел, който е изправен пред глобална критика заради действията си във войната в Газа, определя признаването на Палестина като "награждаване на Хамас" за атаките от октомври 2023 година.

След десетилетия, в които Израел официално се ангажираше с мирен процес, чиято крайна цел е палестинска независимост, страната днес се управлява от най-дясното правителство в историята си, в което участват партии, открито отричащи възможността за палестинска държава. Премиерът Бенямин Нетаняху заяви, че Израел никога няма да позволи създаването на палестинска държава и ще запази върховен контрол върху сигурността в Газа и на Западния бряг.

Съединените американски щати се противопоставят на едностранните признавания от страна на своите европейски съюзници. Като ответна мярка Вашингтон наложи санкции на палестински официални лица, включително отказ и отнемане на визи, за да се възпрепятства тяхното участие в Общото събрание на Организацията на обединените нации.

Какво се променя юридически?

Дори при нови признавания пълноправното членство на Палестина в Организацията на обединените нации остава невъзможно без решение на Съвета за сигурност.

Признаването не отменя израелския контрол върху границите, движението на хора и стоки, въздушното пространство и морския достъп, нито автоматично води до изтегляне от окупираните територии.

Но то може да засили правната и политическата аргументация на палестинската страна в международните форуми, да ускори сключването на двустранни споразумения в сфери като образование, здравеопазване и общински услуги и да укрепи позицията на Палестинската автономия при бъдещи преговори.

Възможни последици в краткосрочен план

Признаването би било силен политически сигнал към Израел и би предизвикало вътрешни дебати в самите признали държави относно последващи мерки, като например забрана на продукти от израелски селища.

Очаква се изостряне на реториката от израелското правителство и ограничени ответни дипломатически действия.

Признаването би увеличило натиска върху Палестинската автономия да приложи обещани реформи - управленски, финансови и в сферата на сигурността - за да извлече политически капитал от този акт.

На място в Палестина и Израел обаче няма да настъпят автоматични промени - блокадата на Газа, контролираните гранични пунктове и статутът на селищата ще останат същите, докато не бъдат взети отделни решения или сключени нови споразумения.