Д-р Велина Владимирова за ФрогНюз: Медиите създадоха синдрома Георги с макетния нож - едно, две, три

"Човек е способен да измисля най-различни начини за насилие. Убийците, които ползват нож или пистолет, сравняваме ли ги един с друг? Това са просто способи. Каквото имаш под ръка или ти е най-удобно, с което имаш опит да работиш, често носиш със себе си, него ползваш. В повечето случаи изборът на оръжие е нещо, което ти е най-близко". 

Това каза за ФрогНюз криминалният психолог д-р Велина Владимирова.

Тя даде пример, че в последния случай от Радомир, където убийството е извършено с дъска за рязане:

"Евгения пък беше убита с прозрачно фолио за увиване на храни".

"Ако имаш желанието да го направиш, ще използваш всичко, което ще ти свърши работа. Няма значение дали е дъска, чук или тиган".

"Казвам всички тези неща, защото смятам, че медиите не бива да говорят за темата по този начин. Ние трябва да образоваме, да възпитаваме, да говорим на хората, да им обясняваме какви са другите начини за разрешаване на конфликти. Родителите с какво могат да помогнат ако искат децата им да израснат като едни нормални хора, които управляват своите емоции, контролират нагона си, упражняват самоконтрол върху импулсите си. Неща, които са много по-полезни в дългосрочен план, работят като превенция, вместо да отразяваме как днес Георги е заклал Иванка или Петър е обезобразил Мария". 

Според криминалния психолог това, което трябва да направим е на първо място да говорим за това какви искаме да бъдем, а не какви сме в момента.

"Защото няма майка и баща на света, които да искат детето им да се превърне в насилник, нали така? Трябва да разговаряме за семейството, за родителите, как да бъдем свестни родители, за да можем някой ден да се обърнем и да кажем, моето дете е такова, аз по някакъв начин допринесох да е такова - добър човек". 

Според д-р Велина Владимирова трябва да започнем от добрите хора и добрите примери.

"Не трябва да гледаме само кой кого е нарязал, защото хората винаги ще режат и обезглавяват някого. Винаги ще има домашно насилие, винаги ще има пострадали и жертви - деца, жени, изнасилвания. Въпросът е кой е разговорът в обществото, в социума. Къде ние слагаме акцента. Ние го слагаме постфактум - какъв изрод, колко е жестоко, полицията как не е реагирала, нямаме съдебна власт, нямаме психиатри. Да, нямаме. Но ако искаме да растем като едно добро и здраво общество, какво ни трябва? Какви са крачките, които трябва да направим, каква е нашата лична отговорност?".

"Не само в медиите, във всички информациони канали се говори постфактум и се изразяват емоции. Кой говори за добрия пример, кой говори за положителното, кой в тези времена дава направление на родителите, за това как те могат да бъдат по-добри и ефективни с децата си. Това е превенцията. Защото децата, които в момента са на 4 г., 7г. или 14 г. днес, след 10 г. , какво ще искаме от тях, да ги дават по телевизията ли?", попита криминалният психолог.

Констанца Илиева