По време на големия пожар край благоевградското село Логодаж две млади момчета, които карали мотори из хълмовете между селата Падеж и Лешко, забелязали дима в далечината. Вместо да продължат разходката си, тръгнали към огъня. За случилото се разказват в публикация от „Дивата Билкова Ферма – Брези Логодаж“, която за дни беше споделена многократно в социалните мрежи.

 

Според разказа момчетата пристигнали почти едновременно с първия екип на пожарната. Заради пресечения терен пожарният автомобил не можел да достигне до самото огнище, а изграждането на дълга линия от маркучи отнемало време.




Именно тогава моторите се оказали безценни. Те започнали да превозват ръчни пръскачки за гасене до фронта на пожара. След това останали на място, взели лопати и заедно с пожарникари и доброволци участвали в овладяването на огъня.

 

По думите на автора на публикацията пожарът е бил спрян едва на десетина метра от първите къщи. При силния вятър пламъците изминали около 600–800 метра за едва седем минути.

 

Пожарът избухна в гориста местност и бързо се разрасна заради силния вятър. Огънят обхвана около девет декара борова гора и на места достигна опасно близо до къщите в селото. В овладяването му участваха три екипа на пожарната, горски служители и местни жители. 

 

Защо добрите истории стигат по-трудно до нас


Има една особеност на публичния разговор – лошата новина почти винаги е по-шумна от добрата. Затова много по-често научаваме за млади хора, които са катастрофирали с висока скорост, употребили са наркотици, дишали са райски газ или са участвали в поредния скандал. Такива случаи съществуват и не бива да бъдат омаловажавани.

 

Проблемът идва, когато започнем да приемаме, че именно те описват цяло поколение.

 

Истории като тази от Логодаж рядко попадат в центъра на вниманието. Те не предлагат конфликт, не разделят обществото и не носят скандал. Показват нещо далеч по-тихо – че има млади хора, които реагират инстинктивно, когато някой има нужда от помощ.

 

Подобни примери не отменят проблемите, но напомнят, че картината е много по-пълна, отколкото често изглежда.

 

Доброволчеството не е изключение, а традиция


При почти всяко голямо бедствие в България до професионалните екипи застават доброволци. Пожари, наводнения, издирвателни акции – през последните години десетки хора отделят време, сили и често поемат риск, без да получават заплащане.

 

Сред тях все по-често има и млади хора.

 

Двамата мотористи край Логодаж вероятно не са тръгнали с мисълта, че ще бъдат наречени герои. Според публикацията те не са търсили внимание, не са си направили снимки и са си тръгнали, след като пожарът е бил овладян.




Когато доброто не влиза в заглавията


Всеки шумен случай на безразсъдство лесно се превръща в повод за обобщения. Катастрофа с млади шофьори, клип с райски газ, сбиване или вандалска проява бързо пораждат изводи за „днешното поколение“. Когато обаче млади хора помагат в гасенето на пожар, почти никой не използва това като пример за същото поколение. Добрите постъпки рядко стават основа за обобщения, макар да са също толкова реална част от обществото.

 

Едно поколение не може да бъде оценявано само през най-шумните му провали. То се познава и по хората, които в решаващ момент поемат отговорност, без да чакат някой друг да действа. Ако разказваме само историите, които възмущават, ще продължим да виждаме изкривена картина. А обществото има нужда и от другите примери – не за да прикрива проблемите, а за да показва, че освен тях съществуват и избори, които заслужават същото внимание.