"Да, Вирджиния, Дядо Коледа съществува": Най-препечатваният текст, писан от редактор в англоезично издание

8-годишното дете не е спирало да пита баща си – д-р Филип О‘Ханлън, дали все пак има Дядо Коледа, защото съучениците и приятелите ѝ все по-често са разказвали на Вирджиния, че Добрият Старец е измислица и тя е твърде наивна, щом още вярва в тази приказка. 

За да се отърве от задължението да даде толкова тежък и труден отговор на едно дете, баща ѝ казва, че трябва да напише писмо до The Sun, защото, каквото пише в The Sun, е вярно (тогава тази „поговорка“ е обикаляла улиците на Ню Йорк). 

Ето какво пише в писмото си малката Вирджиния: „Скъпи редакторе! Аз съм на 8 години. Някои от моите малки приятели казват, че няма дядо Коледа.

Татко казва: „Ако видиш нещо в „Сън“, значи е истина.“ Моля ви, кажете ми истината: има ли дядо Коледа?"

И какво се появява като отговор от Франсис Чърч: „Вирджиния, твоите малки приятели не са прави. Те са повлияни от скептицизма на една скептична епоха. Те вярват единствено на това, което виждат. Мислят, че нищо, което малките им умове не разбират, не съществува. Всички умове, Вирджиния, независимо дали принадлежат на възрастни или на деца, са малки. Във великата наша вселена човекът е просто едно насекомо, мравка, по своя интелект в сравнение с безграничния свят около него и съзнанието, способно да разбере цялата истина и цялото знание.

Да, Вирджиния, има Дядо Коледа. Че той съществува, е толкова сигурно, колкото е сигурно, че съществуват любовта, щедростта и предаността, а ти знаеш, че тези неща изобилстват и дават на живота ти най-голямата красота и радост. Уви, колко ужасен би бил светът, ако нямаше дядо Коледа. Би бил толкова ужасен, колкото ако нямаше Вирджинии. Тогава нямаше да има детска вяра, поезия, романтика, които да направят съществуването ни поносимо. Нямаше да имаме друга радост освен тази, изпитвана чрез зрението и сетивата. Вечната светлина, с която детството изпълва света, би угаснала.

Да не вярваш в дядо Коледа! Това е като да не вярваш във феите! Може да накараш баща си да наеме хора, които да пазят всеки комин на Бъдни вечер, за да хванат дядо Коледа, но дори и да не го видят да слиза, какво биха доказали? Никой не вижда дядо Коледа, но това не озвачава, че той не съществува. Най-истинските неща на света са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят. Виждала ли си феи да танцуват на поляната? Разбира се, че не си, но това не означава, че не съществуват. Никой не може да осъзнае или да си представи всички чудеса, които са невиждани и невидими на този свят.

Ти можеш да счупиш бебешката дрънкалка и да видиш какво издава звука вътре, но има було, което покрива невидимия свят и което дори и най-силният човек, нито дори обединената сила на всички най-силни хора, живели някога, не могат да разкъсат. Само вярата, фантазията, поезията, любовта, романтиката могат да повдигнат завесата и да ни покажат божествената красота и величие, които са там. Истинско ли е всичко това? О, Вирджиния, в целия свят няма нищо по-истинско и трайно.

Нямало дядо Коледа! Слава Богу, той е жив и ще живее завинаги! След 1000 години, Вирджиния, не, след 10 пъти по 10 000 години той ще продължава да носи радост на детското сърце“. 

Именно този отговор и до ден днешен е най-препечатваният текст, писан от редактор в англоезично издание. И е част от коледните традиции в САЩ и Канада. 

Чърч някога е бил военен кореспондент (по време на Американската гражданска война). Основните му материали винаги са били силно социално ангажирани и дори депресиращи, затова мнозина са били изненадани от редакционния му коментар за Дядо Коледа, който Чърч дори не е подписал. 

***

Доста по-рано – през 1823 г., друг култов текст, озаглавен „Визита от Свети Николай (или „Бе нощта срещу Коледа“ – “‘Twas the night before Christmas”)“ издига празника до този невероятен статут, който има и днес. Авторът е Клемент Муур, който е бил професор по ориенталска и гръцка литература, както и познавач и изследовател на Библията. Най-първата публикация на поемата е била анонимна. 

Появата ѝ обаче създава и друга една традиция, която мнозина ненавиждат и до днес – популяризира размяната на подаръци, което пък води до комерсиализацията на празника. През 1850 г. в книгата си „Първата Коледа в Нова Англия“ Хариет Бичър Стоу създава герой, който е силно подразнен от новия характер на празника и факта, че е така силно комерсиализиран, сблъсквайки старата традиция с „треската за пазаруване“.

Горките хора… идея са нямали какво ще ги очаква през следващите десетилетия...