И България прави опити да се включи в тази технологична промяна. Министърът на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев обяви създаването на консултативен съвет от роботи с изкуствен интелект, чийто първи член е хуманоидът Робърт. От министерството уточниха, че идеята не е машините да заменят експертите, а да подпомагат анализа и да дават различна гледна точка.

„Не търся роботи, които да управляват държавата. Търся технологии, които да ни помагат да мислим по-ясно и по-безпристрастно“, заяви Василев, като подчерта, че крайната отговорност винаги ще остане човешка.

Сред най-интересните примери в региона е Албания, която през миналата година стана първата държава в света, представила виртуален министър, създаден с изкуствен интелект. Диела, чието име означава „слънце“, беше назначена да работи в сферата на обществените поръчки. Тя дори представи себе си пред депутатите в парламента.

Проектът предизвика сериозни спорове. Опозицията постави въпроси за законността и контрола върху решенията на виртуален министър, а експерти предупредиха, че трябва ясно да бъде определено кой носи отговорност при грешки. Образът и гласът на Диела са базирани на актрисата Аниля Биша, която заведе дело, твърдейки, че съгласието ѝ е било дадено за чатбот, а не за използване на образа ѝ като министър.

Албания вече има и втори виртуален асистент – Юли, който е насочен към земеделските производители. Той предоставя информация за държавни програми, земеделски практики, цени на пазара и други услуги, които могат да улеснят работата на фермерите.

Румъния също е сред държавите, които активно развиват използването на изкуствен интелект в управлението. Още през 2023 г. страната представи Йон – първия в света съветник на правителство, базиран на AI. Системата следи обществените нагласи в социалните мрежи и анализира темите, които най-много вълнуват гражданите.

В Тимишоара пък заработи виртуален асистент за граждански услуги, който позволява на хората да подават заявления, да правят справки и да получават информация без посещение на гише. Подобни технологии вече се използват и на летището в Букурещ, където изкуствен интелект прогнозира кога багажът ще пристигне на лентите за получаване.

Сърбия също залага сериозно на развитието на изкуствения интелект. Страната инвестира в национални платформи, суперкомпютри и центрове за научни разработки. Белград работи и по стратегия за развитие на AI до 2030 г., а в партньорство с Китай планира производство на хуманоидни роботи. Вече има роботи, които подпомагат обучението на деца със специални образователни потребности.

Северна Македония създава собствена рамка за дигитална трансформация и подготвя правила за използването на изкуствен интелект в администрацията. Целта е повече услуги да бъдат автоматизирани, а гражданите да могат по-лесно да намират информация, да попълват документи и да подават заявления онлайн чрез интелигентни асистенти.

В страната беше открит и Национален център за изкуствен интелект „Везилка“, който ще разработва решения за администрацията, здравеопазването, енергетиката и дигитализацията на културното наследство.

Гърция също ускорява внедряването на AI. Страната използва технологии за управление на трафика, откриване на пожари и подобряване на административните услуги. В Атина се подготвят системи за дигитално управление на чистотата, приложения за подаване на сигнали при бедствия и виртуален помощник за гражданите.

Турция има амбициозна стратегия за периода 2026–2030 г., която цели страната да се превърне в регионален лидер в областта на изкуствения интелект. Плановете включват обучение на хиляди специалисти, изграждане на големи центрове за данни и инвестиции за милиарди долари в технологична инфраструктура.

Хърватия вече използва AI асистент в държавния портал gov.hr, който помага на гражданите при административни услуги като издаване на документи, промяна на адрес и различни заявления. Системата работи с официални данни и е достъпна денонощно.

Словения също развива последователна политика за използване на изкуствен интелект в публичния сектор, като поставя акцент върху автоматизацията на услуги и по-ефективното управление на информацията.

Примерите от Балканите показват, че изкуственият интелект вече не е само технология за големите компании, а инструмент, който постепенно променя начина, по който държавите работят. От виртуални министри и съветници до автоматизирани административни услуги – регионът навлиза в нов етап, в който ролята на ИИ в управлението тепърва ще нараства, пише в заключение БТА.