0| 2401 |05.12.2024 НОВИНИ

Владислав Панев: 2025 г. може да имаме и 6% дефицит, но това няма значение, ако е взето решението за еврозоната

Владислав Панев, бивш депутат и съветник в СОС Източник: БГНЕС

"Вярвам, че Министерство на финансите ще се справи с бюджета, но не вярвам, че без парламентарно мнозинство ще устиска с популистки разходи", заяви Владислав Панев, създател на клуб "Ускорение", бивш депутат и съветник в СОС, и финансист, в интервю пред БНР.

Той коментира парламентарния хаос и проекта за бюджет за 2025 г. на България.

"В НС гледаме пореден водевил, Борисов поставил условия на БСП или ще имат неговата подкрепа за Киселова, ако не подпишат декларацията за санитарния кордон. Ако подпишат, ще имат ПП-ДБ, но не и ГЕРБ. БСП са решили да не подпишат декларацията и за загубили 37 гласа и спечелили на ГЕРБ, но не й стигнаха 2 гласа на Наталия Киселова", посочи Панев.

По отношение на дупката, която се очертава в бюджета за 2025 г. от 18 млрд. лв. той сподели следното:

"Основни държави от еврозоната, например Франция не може да си приеме бюджета, на Румъния дефицитът е 8%. От този бюджет сега зависи дали ще влезем в еврозоната в средата на 2025 г. или началото на 2026 г. Важно е да се гласува дефицит от 3%, а дали тези 12 млрд. лв. ще се намерят, вече ще е без значение, защото ще е взето решението за влизане в еврозоната."

Панев припомни, че бюджетът за 2023 г. беше приет в края на юли същата година.

"От досега посочените мерки - извънреден данък, свръхпечалби на банките, амнистия на данъчни задължения и др. не мисля, че те ще съберат 12 млрд. лв. отгоре. Тези вземания са от фалирали фирми. Дали ще им опростят лихвата, няма значение, те парите ги няма", допълни Панев.

Специалистът прогнозира, че в средата 2025 г. или началото на 2026 г. е възможно влизането на България в еврозоната, ако инфлацията, която след 10 дни ще покаже НСИ, бъде в рамките на критериите.

"Дефицитът ще бъде основно на хартия, какъв е гласувал парламентът, а не какъв е реално. Ние 2025 г. може да финишираме и с 5 и 6% дефицит, но ако решението за влизане в еврозоната е взето, това няма да има значение", смята той.

И алармира:

"Това е един от големите рискове. 2007 г. се стараехме да реформираме икономика и администрация, защото имаше преговори за влизане в ЕС, станахме член и се развързаха кесиите, разхищението на еврофондове се върна и от тогава не вървят реформите. Сега може да се повтори същият сценарии. Ако влезем, кесията се развързва и всякаква дисциплина може да отиде по дяволите."