Рекордно ниските нива на Дунав в момента затрудняват корабоплаването, фериботи спират, кораби засядат, а недостигът на вода оказва влияние и върху земеделието и енергетиката.
Личев посочва, че от 1997 г. досега Европейският съюз е инвестирал десетки милиарди евро в пречиствателни станции и канализация. В същото време недостатъчните инвестиции в язовири, напоителни системи и съоръжения за задържане на водата оставят редица региони без необходимия ресурс.
„Водата не е просто поредният природен ресурс, а фундаментален стълб на националната сигурност“, подчертава хидрологът.
Според него, климатичните промени променят и начина, по който се формират водните ресурси. Валежите все по-често са концентрирани в кратки и екстремни периоди. Ако водата не бъде задържана и съхранена, тя бързо се оттича и ресурсът се губи.
Като пример Личев посочва ситуацията по р. Дунав. Според него в европейското планиране не се отделя достатъчно внимание на критичния участък на Долен Дунав, от който зависят корабоплаването, икономиката и енергетиката на няколко държави.
Той критикува и липсата на достатъчна подкрепа за хидротехнически проекти като Никопол–Турну Мъгуреле и Силистра–Кълъраш, които според него биха могли да допринесат за регулирането на речното ниво и за по-сигурното корабоплаване.
По думите му България трябва да преосмисли отношението си към водата – не само като ресурс, който трябва да бъде пречистен, а като стратегически запас, който трябва да бъде събиран, съхраняван и използван ефективно.
"Защото проблемът вече не е само в това колко вода има. Все по-важният въпрос е къде е водата, кога идва и разполагаме ли с инфраструктура, за да я задържим и използваме", добави Личев.
