Войната доведе до рязко покачване на цените на енергията поради загубата на достъп до руски природен газ, което засегна енергоемки индустрии като химическата промишленост. Европа активно търсеше алтернативи, изграждайки нова инфраструктура и пренасочвайки потоците от ресурси.

Търговските отношения с Русия, които оцеляха след Студената война, е малко вероятно да се възстановят до нивата си отпреди войната.

„Вече не става въпрос за маржове на печалба или съкращения на инвестиции. Това е просто въпрос на оцеляване“, каза Петр Цингр, председател на Управителния съвет на SKW Stickstoffwerke Piesteritz GmbH.

Европа е влязла в „режим на отбрана“, увеличавайки военните разходи и възстановявайки армиите си след десетилетия на упадък. Членките на НАТО се съгласиха да изразходват 2% от БВП за отбрана, а Финландия и Швеция се отказаха от неутралитета си, като се присъединиха към алианса. Германия се превърна в ключов играч, одобрявайки рекордни договори на стойност 50 милиарда евро и възстановявайки военната служба.

„Най-голямата промяна е, че Европа се събуди и премина в отбранителен режим на широк фронт“, каза Хена Виркунен, изпълнителен вицепрезидент на ЕС по въпросите на технологичния суверенитет, сигурността и демокрацията.

Предишните илюзии за Русия като партньор бяха разбити: Европа я разпозна като имперски проект, узрял за агресия.

Предупрежденията от източни членове на ЕС като Полша и балтийските държави придобиха тежест, а хибридните атаки на Москва засилиха страховете. Войната показа, че Русия не е непобедима, но изисква готовност за конфронтация.

„Русия е най-голямата по територия страна в света и остава имперски експанзионистичен проект“, каза Оана Лунгеску, бивша говорителка на НАТО.