Все повече българи искат живо коледно дръвче. Каква е историята на коледната елха и какво символизира?

Антон е в бизнеса с живи дръвчета от 8 години и тази година отчита ръст от 20% на продажбите на живи елхи. Смята, че потреблението на изкуствени елхи и отрязани дръвчета спада все повече, защото хората стават екологично настроени, разказва bTV.

„Хората виждат символика освен за Коледа, символика в екологичните каузи – стремеж за по-чиста околна среда, опазване на природните ресурси, кръгова икономика, борба с климатичните проблеми. Засаждането на едно дърво може да допринесе за всички тези каузи“, посочи Антон.

Най-достъпната като цена елха е 30 см и е 25 лв., а най-скъпите могат да стигнат до 400 лева. Между 100 и 200 лв. е обичайната цена на най-търсените дръвчета.

За да се продължи живота на елхите, има възможност те да бъдат върнати и гледано през останалата част на годината.

Историята на коледните елхи има многобройни корени - от използването на вечнозелени дървета в Древен Египет и Рим до германските традиции на елхите, запалени със свещи, които през XIX в. достигат до Америка, пише History.com.

Много преди появата на християнството растенията и дърветата, които остават зелени през цялата година, имат специално значение за хората през зимата.

Точно както днес хората украсяват домовете си по време на празничния сезон с борови, елови и елхови дръвчета, много древни народи са окачвали вечнозелени клонки над вратите и прозорците си. В много страни се е вярвало, че вечнозелените дървета пазят от вещици, духове, зли духове и болести.

В Северното полукълбо най-късият ден и най-дългата нощ в годината настъпват на 21 или 22 декември и се наричат зимно слънцестоене. Много древни хора са вярвали, че слънцето е бог и че зимата идва всяка година, защото богът на слънцето се е разболял и отслабнал. Те празнували слънцестоенето, защото това означавало, че най-накрая богът на слънцето ще започне да оздравява. Вечнозелените клони им напомняли за всички зелени растения, които ще пораснат отново, когато богът на слънцето укрепне и лятото се завърне.

Древните египтяни се покланяли на бог, наречен Ра, който имал глава на ястреб и носел слънцето като пламтящ диск в короната си. По време на слънцестоенето, когато Ра започвал да се възстановява от болестта си, египтяните изпълвали домовете си със зелени палми и папирусови тръстики, които за тях символизирали победата на живота над смъртта.

Ранните римляни отбелязвали слънцестоенето с празник, наречен Сатурналии, в чест на Сатурн, бога на земеделието. Римляните са знаели, че слънцестоенето означава, че скоро фермите и овощните градини ще бъдат зелени и плодородни. По този повод те украсявали домовете и храмовете си с вечнозелени клони.

В Северна Европа друидите, жреците на древните келти, също украсявали храмовете си с вечнозелени клонки като символ на вечния живот. Викингите в Скандинавия почитали вечнозеления имел заради ролята му в смъртта на Балдер, бога на светлината.

На Германия се приписва началото на традицията на коледните елхи - такава, каквато я познаваме сега - през XVI в., когато източници отбелязват, че благочестиви християни внасят украсени дръвчета в домовете си. Някои от тях изграждали коледни пирамиди от дърво и ги украсявали с вечнозелени растения и свещи, ако дървесината била оскъдна.

Широко разпространено е мнението, че Мартин Лутер, протестантският реформатор от XVI в., за първи път добавя запалени свещи към елхата. Според една от разпространените версии на историята една зимна вечер Лутер се прибирал към дома си и бил възхитен от звездите, които блещукали сред вечнозелените дървета. За да пресъздаде тази гледка за семейството си, той издигнал дърво в главната стая и свързал клоните му със запалени свещи.