Всеки 5 младеж в България - безделник

Младежите, или т.нар. NEETs (neither in employment, nor in education or training), са 167 670 сред 751 900 лица между 15 и 24 г., които живеят в страната - или около 22%. Това е най-големият дял в Европейския съюз, където средните нива са около 12,9 на сто.

Данните от първото по рода си национално изследване за подрастващите бяха представени от УНИЦЕФ пред политици, международни експерти и медии.

"За България проблемът е много сериозен. Ще видите тези млади хора основно в малки населени места, сред етническите малцинства, но и навсякъде другаде - тоест проблемът засяга всички. Наблюдаваме вече и опасния феномен децата да са по-необразовани от родителите си, а обикновено е обратното.

В края на 2014 г. Министерството на труда и социалната политика подписа споразумение със синдикатите, неправителствените организации и партньори, за да можем заедно да измъкнем тези млади хора от безпътицата", посочи вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин.

Сред мерките, които министър Калфин очерта, са връщането на отпадналите младежи в системата на образованието; въвеждането на дуално обучение, което е ориентирано и към професионална квалификация; записване на необхванатите младежи в бюрата по труда; промени в трудовия кодекс, които да позволят гъвкавост за сезонната заетост; въвеждането на ваучери за социални услуги, чрез които да се заплаща на младежите, които се грижат за възрастни хора или изпълняват системна домашна работа.

От УНИЦЕФ призоваха политиците предизвикателствата с групата на младите хора, които не учат, не работят и не се обучават, да влязат още по-спешно в техния дневен ред. Причината - ежегодните икономически загуби от оттеглянето на NEETs от пазара на труда възлизат на 1.9 млрд. лв. (изчислено на база оценка за загубата на България в размер 2.36% от БВП и 80.2 млрд. лева БВП за 2013 г.)

„Един от най-големите проблеми в днешния глобален свят е усещането на младите хора за безперспективност. Това води до невъобразими последици и обръщане към екстремни действия, както наблюдаваме в Близкия изток. В случая с България - тези млади хора съвсем скоро ще станат родители. Следователно това да им се даде шанс да развият своя потенциал е не само тяхно основно право, но и право на техните деца да имат достойно бъдеще. Освен това - развитието на тези млади хора е развитие и за цялото общество, защото това има добавена социална и икономическа стойност", заяви г-жа Таня Радочай, представител на УНИЦЕФ за България.

„Защо младите хора днес са извън своята правова и социална държава? Голяма част от тях са разочаровани от несъответствието между техните очаквания и реалността, която им се предлага. Ние имаме нужда от повече гласност и повече подкрепа от страна на политиците и на възрастните хора, защото ние сме тяхното утре и те носят бремето на нашата демотивираност. Тяхното утре ги пита „Защо?", заяви студентката Алекс Чобанова, която е доброволец и работи с много представители на групата NEETs.

Според УНИЦЕФ, именно мерките в областта на образованието са подценени. Те са насочени основно към намаляване на дела на преждевременно отпадналите от училище - една от най-рисковите групи. Необходима е обаче реформа, която да промени съществуващия модел на училищно образование, да повиши мотивацията и квалификацията на учителите, да повиши интереса и ангажираността на учениците към учебния процес, както и мотивацията им за учене и труд.