Това се показва анализът на последните данни на Националния статистически институт, направен от Института за пазарна икономика (ИПИ) и коментиран пред БНР-Радио София от икономиста Адриан Николов.

През 2023 г. линията на бедност общо за страната e 637.92 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1,3259 млн. лица, или 20.6% от населението на страната. Свиването е около 1,5 пункта за година, което скоро не се е случвало.

"Промените са много динамични. По-добре е да поизчакаме поне още 1-2 години. Тогава ще знаем всъщност дали става дума да трайно намаление на бедността  или пък напротив, става дума за някаква временна корекция и ще се върнем към предишната тенденция на леко увеличение", отбеляза Николов.

Според него през последните няколко години у нас се прилага правилен подход с обвързване на социалните помощи с линията на бедност и въвеждане на подоходен критерии и по-прецизно таргетиране на пази подкрепа.

Въпреки лекото свиване, неравенството в България остава далеч от европейските цели.

Безработицата остава водещ фактор за бедността. Делът на бедните сред лицата над 18 години е 57%, докато сред работещите – 11%. За година има чувствителен спад от 14 процентните пункта на бедните пенсионери.

Безработицата е причина за 67% бедни сред хората с начално и ниско образование, с основно – са бедни 33%, сред тези с висше – 3,2%. Всеки десети работещ е беден.

Структурата на съответното домакинство също има значение за попадане сред бедните.

"Ако имаме семейство с двама работещи, дори с минимална заплата, те трябва да имат 4 или повече деца, за да влязат в групата на бедните. Завършването на средно училище успява да измъкне много, много хора от тази група%, подчерта икономистът.

При регионален разрез на данните, може да се забележи разлика до 2:1 на средните заплати.