Всяко второ непълнолетно дете у нас е преживяло насилие

Водещо място в изследването заема емоционалното насилие, следвано от физическо насилие в училище. Освен това често се наблюдават общностно насилие и домашно насилие над деца.

Темата за насилието сред децата придоби нова актуалност след тревожни случаи на агресия, включително нападение от страна на тийнейджъри в столичен мол. Според разследващите, агресията е била извършена с особена дързост и цинизъм.

Клиничният психолог и психотерапевт Цвета Таманова обяснява, че агресията е естествена част от развитието на децата още от най-ранна възраст. Дори бебетата могат да проявяват агресивност, опитвайки се да се отстояват. В юношеството обаче тази агресия може да се ескалира до жестокост, особено когато е свързана с тревожност.

„Много често човек е агресивен, когато е тревожен, уплашен и няма други по-зрели, по-добри стратегии за справяне“, обяснява Таманова. Тя допълва, че често децата са израснали в семейства, където са се сблъскали с някаква форма на агресия, включително неглижиране.

„Когато едно дете е неглижирано, когато родителите не му отделят достатъчно внимание, време и отношение, то често отреагира на тази отхвърленост чрез агресивност“, допълва тя.

Съществува и друга сериозна причина за този феномен. Според Таманова, родителите често разглеждат децата като свое продължение. Затова, защитавайки тях, те често защитават и себе си. Това може да попречи на обективната оценка на ситуацията и да затрудни правилната намеса.

Експертът подчертава, че в ситуации, в които детето проявява агресия, е изключително важно случилото се да не бъде омаловажавано.

„Дори и инцидентно да се прояви агресия, това е показател за начина, по който детето се справя със собствените си емоции и как се свързва с другите хора. Ако подобни действия се приемат за норма, каква е гаранцията, че те няма да се повторят или дори да ескалират в усещане за безнаказаност и жестокост?“ заключава Таманова.

Случаите на насилие сред децата изискват внимание, разбиране и активни действия както от страна на родителите, така и от институциите. Те са не само отражение на социалната среда, но и сигнал за необходимост от по-добра подкрепа, възпитание и комуникация с младото поколение.