0| 4736 |15.09.2016 НОВИНИ

ВСС не пусна делата за голяма корупция срещу в спецсъда

Членовете на Висшия съдебен съвет приеха със забележки промените в Наказателно-процесуалния кодекс, стана ясно от съобщение на ВСС.

Те не са съгласни делата за подкуп и длъжностни престъпления срещу депутати, министри, магистрати и др. да преминат от Софийския градски съд в Специализирания наказателен съд.

Мнозинството във Висшия съдебен съвет категорично се противопостави на промяната на подсъдността по субект, а не по материя, на специализираните съдилища, каквото предложиха от НПК, пише Правен свят.

Според кадровиците, преминаването на тези дела в спецсъда е в противоречие на Конституцията, защото промяната на подсъдността не е по материя, а по субект и така спецсъдът придобива елементи на извънредност, което е в нарушение на основния закон. Този довод е отбелязан и от Конституционния съд в Решение №10 от 15 ноември 2011 г.

Галя Георгиева, която е наказателен съдия, бе единствената, която публично подкрепи тази промяна, но аргументът ѝ бе стъписващ - трябвало "да се наруши монополът на Софийския градски съд". Срещу становището по НПК, гласуваха Георгиева и Димитър Узунов. Останалите присъстващи 14 членове на съвета го подкрепиха. Мотивите на кадровия орган няма никакви сериозни аргументи, които да налагат промяната на подсъдността.

В мотивите на проекта било посочено, че се прави заради обществените очаквания и за рационалното използване на спецсъда.

Проектите за изменения на Закона за съдебната власт и НПК бяха изпратени на Венецианската комисия, която изрази негативно становище за специализация по субект на престъплението.

На това мнението са и мнозинството от юристите, участвали в обсъждането на промените, които показаха, че предложението противоречи на принципа на чл. 6 от ЕКПЧ за независим и безпристрастен съд

Членовете на ВСС има забележки и за въвеждането на задължително открито разпоредително заседание, единствено на което ще се обсъжда дали има основания за връщане на делото на прокуратурата. Според кадровиците трябва да се помисли дали това заседание да е задължително, дали да е открито, дали да не се провежда в един ден с първото заседание. Повечето дела приключват за едно заседание, а така процесът се удължава.