Вучич обсъжда в Брюксел внос на горива от България

Вучич заяви пред РТС, че е разговарял за изграждане на нови газопроводи, нефтопроводи и т.нар. продуктов тръбопровод, който би позволил внос не само на суров петрол, но и на дизел директно от Констанца. Той посочи, че е обсъден и проектът за газов интерконектор между Сърбия и Северна Македония, пише БТА.

По думите му срещата е обхванала „ключови въпроси“ от двустранните отношения между Сърбия и ЕС и европейския път на страната. Вучич коментира, че не е ясно дали Белград ще отвори клъстер 3 в преговорния процес, тъй като решението зависи от държавите членки.

Урсула фон дер Лайен заяви, че е направен преглед на напредъка на Сърбия и че ЕС остава ангажиран да подкрепя страната. Тя подчерта значението на ускоряването на реформите във върховенството на закона и свободата на медиите. По думите ѝ Сърбия трябва да засили съответствието си с външната и сигурностната политика на ЕС. Фон дер Лайен приветства стъпките за енергийна диверсификация и намаляване на зависимостта от Русия.

Тя посочи, че ЕС е показал солидарност със Сърбия чрез инвестиции в енергийна инфраструктура и подкрепа за уязвими домакинства. Фон дер Лайен подчерта, че ЕС остава ангажиран с перспективата за демократична Сърбия като бъдещ член.

Антонио Коща също заяви, че ЕС остава напълно отдаден на тази цел. В публикация в платформата X той написа, че е обсъдил с Вучич напредъка на Сърбия по пътя към членство.

Енергийната зависимост на Сърбия от Русия и промененият регионален пазар

Разговорите на Александър Вучич с европейските лидери идват в момент, когато Сърбия е принудена да пренарежда енергийната си стратегия след години на силна зависимост от Русия. Белград дълго разчиташе на доставки от компании като Lukoil и Rosneft, а политическата близост между Вучич и Кремъл улесняваше това партньорство.

След началото на войната в Украйна обаче САЩ и ЕС затегнаха санкционния режим срещу руските енергийни гиганти. Преди месец Вашингтон наложи ограничения върху ключови руски рафинерии и търговски операции, а на Сърбия не беше предоставено изключение. Това на практика затвори достъпа ѝ до част от традиционните ѝ канали за внос на петролни продукти.

Сърбия става все по-наложително да търси алтернативни маршрути, включително през България и Румъния. Терминалът в Констанца е едно от малкото реалистични решения пред Белград, ако иска да диверсифицира доставките и да намали санкционния риск.