Зафиров прислугва на Китай с България като плацдарм за проникване в сърцето на европейската цивилизация

Изразът „партийно-правителствена делегация“, предизвиква възприятия от минал живот и обезсмисля всички твърдения, че преходът в нашата страна от тоталитаризъм към демокрация е приключил.

Каквито и обществени усилия да се правят, сянката или сенките на това словосъчетание ще витаят в нашето общество, което целенасочено не желае да помни историята с нейната кърваво-насилническа картина в борбата за власт в държавата ни.

Според мен посещението на тази делегация може да се разглежда ретроспективно, в търсене на отговор на въпроса - „Това добре ли е за България“?

Историческа ремарка - през април 1919 година Българската социалдемократическа работническа партия (тесни социалисти) е един от основателите на Комунистическия интернационал. Преименувана през м. май същата година на Българска комунистическа партия, тя се поставя в услуга на ръководеното от Москва международно комунистическо движение и целенасочено осъществява политика за насилствено завземане на властта в царството и всеобхватното подчиняване на България на интересите на чужда държава.

Някои наблюдатели представят това посещение като „българска тухла в новата идеологическа платформа на китайските комунисти и държава“. С други думи – нов тоталитарен интернационал, този път под ръководството на Пекин.

Какво донесе на България „българската тухла“ в комунистическия интернационал на Москва – кърваво разделение в обществото и 45 години „концлагерна“ страна.

Имаме ли основание да прогнозираме същия резултат от „българската тухла“ в новия Пекински интернационал, но този път с много по-тежки последици за България и българското общество?

ДА!

Защото:

1. Всяко сътрудничество с тоталитарни идеологии, практикувани в огромни държави, довежда в крайна сметка до ограничаване и ликвидиране на собствените ни свободи, да правим избор и да проявяваме инициатива в развитието си. Войната на Русия срещу Украйна е актуалният пример.

2. Менталните зависимости на не-малка част от българското общество от тоталитарните идеологии и практики, управлявани от партията/партиите - държава във всички случаи ще бъдат използвани за задълбочаване на разделението и унищожението ни като нация и държава. Свободни пространства не съществуват.

3. Съюзът Пекин – Москва е дългосрочен и Москва задължително ще преследва собствения си интерес - унищожаването на българската идентичност, този път с помощта на Китай. Китай няма да има нищо против. Даже обратното – ще толерира този процес и ще заселва китайци в България. (Политиката на Луканов от началото на 90 години, но в много по-големи мащаби.)

Извод – посещението на Атанас Зафиров е вредно за България и българското общество в стратегическата перспектива на очертаващото се ново геополитическо разделение на света.

Процесът на планиране и осъществяване на това посещение показва, че България е важна за Китай като плацдарм за проникване в сърцето на европейската цивилизация. Тервел спаси Европа от нашественици през 8 век. Разединена и обезсилена България не успя да ги спре през 14 век.

Ние съвременните българи сме изправени пред поредното историческо предизвикателство - да спрем или да пропуснем нашествениците. Атанас Зафиров и неговите съмишленици са избрали пътя на колаборационизма.

Чрез наглостта на израза – „няма да подам оставка“, перспективата за налагане на колаборационизма като държавна политика може да стане реалност.

Едно политическо малцинство отново иска да наложи на българския дух през 21 век подчинение на по-голям брат!

В селския парламент (Яневото кафене), оценката на хората: „това не е добро за нас“. Не е добро за България. Ще бъде ли погазена мъдростта на народа?

Илия Налбантов – Академичен форум за национална политика