Закон на въoръжение: Китай се стяга за сериозна търговска война

Законът за външната търговия е приет през 1994 г. и е променян няколко пъти след присъединяването на Китай към Световната търговска организация през 2001 г. Той дава възможност на властите да реагират на действия на търговски партньори, които ограничават китайския износ, както и да използват механизми като т.нар. „негативни списъци“, свързани с политиката към чувствителни сектори за чуждестранни компании.

С актуализацията втората по големина икономика в света преразглежда рамката, по която регулира външната си търговия, в момент, в който Пекин се стреми да намали зависимостта си от Съединените щати. Част от усилията са насочени и към убеждаване на държавите от транстихоокеанския търговски блок, създаден от Вашингтон като противовес на китайското влияние, че страната отговаря на условията за по-тясно икономическо сътрудничество.

Новите промени поставят акцент върху дигиталната и зелената търговия, както и върху защитата на интелектуалната собственост. Това са области, в които Китай трябва да направи допълнителни стъпки, за да се доближи до стандартите на

Всеобхватното и прогресивно споразумение за Транстихоокеанско партньорство. За разлика от обновяването през 2020 г., фокусирано върху защитни мерки след тарифния конфликт с първата администрация на Доналд Тръмп, сегашната ревизия е насочена към по-структурни и регулаторни подобрения. Паралелно с това Пекин прецизира формулировките на правомощията си в очакване на повече съдебни спорове с частни компании.

Китайското правителство все по-често влиза в конфликт с частния сектор при налагането на мащабни ограничения, като например забраната за внос на японски морски дарове, на фона на продължаващите политически спорове между двете водещи азиатски икономики, включително по темата за Тайван.