Запас ще има: Вижте кои ще бъдат викани и обучавани; колко българи са готови да се бият за Родината

Той поясни, че идеята е задължителна военна подготовка да не е наборна служба. Няма  да има нищо общо и с представата за казарма  от едно време. Освен това няма да се отнася за всички граждани, а само за онези, които желаят да работят и професията им да е свързана с боравенето  с оръжие.

Ако предложението бъде прието в Народното събрание, мярката ще засегне граничните полицаи, съдебните охранители и работещите в частни охранителни фирми. Само последните са над 130 000 в България.

"Голямата част от членуващите военнослужещи от страните в НАТО са професионалисти и това ще продължи да е така. Но войната в Украйна показа, че при класически, дългосрочен конфликт трябва да има мобилизационни мероприятия. За да има мобилизация, трябва да имаме граждани, преминали военна подготовка и да са в запаса", отбеляза министърът.

Големият въпрос бил каква точно да бъде организацията на това обучение. 

Той посочи, че от 2007 г. в България не са правени мобилизационни мероприятия нито са викани хора в запас.

Засега не е ясно дали новата  инициатива ще обхване и бившите служители в различни структури на МВР,както и такива от Националната служба за охрана. Става дума за хиляди българи, които имат добра подготовка в боравенето и действия с различни оръжия.

Относно инициативата за сътрудничество между Хърватия, Албания и Косово Запрянов заяви, че не се предвижда наше участие в новия регионален военен съюз.

30% от българите биха се сражавали за Родината в случай на война. Това показва проучване на Световната асоциация "Галъп интернешънъл", проведено сред 46 138 души в 45 държави по света в периода октомври-декември 2023 г.

42% от сънародниците ни не биха го направили, а останалите от запитаните у нас се колебаят.

"Галъп" отбелязва, че българите са по-близо в нагласите си до западните европейски държави, отколкото до източните, както е било и преди десетина години.

През 2014 г. у нас 25% са заявили готовност да се бият, ако страната ни участва във война, докато 47% са казали, че не искат да воюват.

Общата картина показва, че всеки втори би се сражавал за страната си,  ако тя участва във война. 1/3 не биха, а останалите не са сигурни.

"Галъп" посочва, че заявената готовност за участие в битка за страната е намаляла след избухването на няколкото конфликта в различни точки от земното кълбо през последните години. Така през 2014 г., след анексирането на Крим от Русия, нагласите по същия въпрос сочат, че 61% от населението в глобален мащаб е готово да се бие за страната си, срещу 27%, които са на противоположното мнение.

В света се наблюдава ясно разделение между глобалния Юг/Изток и глобалния Север/Запад. Докато гражданите на ЕС (32% там биха се сражавали), САЩ (41%) и Канада (34%) са в много по-малка степен готови да се включат в сражение, ако страната им е във война, то хората в Западна Азия (77%), Близкия изток (73%), където напрежението в момента също е високо, както и в Индия (76%), имат много по-голяма готовност да се сражават за страната си.

Изключенията в Европа - където хората заявяват по-голяма готовност да се бият за страната си при война - са в държавите, които са извън ЕС: около 60% в тези държави са готови да се бият.

В това отношение най-голяма готовност за участие в бой за страната си изразяват хората в Армения (96%), Саудитска Арабия (94%), Азербайджан (88%), Пакистан (86%) и Грузия (83%). На противоположния полюс - най-малко склонни да се бият за родината си при война са хората в Италия (78% отговори "не"), Австрия (62% "не"), Германия (57% "не"), Нигерия (54% "не") и Испания (53% "не").

В Русия 32% (от близо 60% преди няколко години) декларират, че са готови да отидат на война за страната си, докато 20% отказват, а внушителните 48% не знаят дали биха го направили. "Галъп" обаче уточнява, че това е въпрос, зададен в страна, където противопоставянето на войната в момента според закона е престъпление.

В Украйна хората са по-склонни лично да защитят страната си (62%) - без промяна през последното десетилетие. И там обаче около 30% не биха участвали в сражения за страната си.