Започва делото срещу източване на Държавния резерв

Подсъдими са девет души. Един от тях е Мирчо Петков, известен като Мирчо Циганина. Той е обвинен, че в периода 2003-2004 г. е организирал и ръководил престъпна група, която се е занимавала и с измами, свързани с Държавния резерв.

Хронология на събитията:

През април 2003 г. в Софийската градска прокуратура (СГП) постъпва първият официален сигнал, че Мирчо Петков-Циганина и още четирима души са взели от Държавния резерв 126 000 тона зърно, продали са го и са похарчили парите за „лични нужди”.

През февруари 2005 г. сините депутати Йордан Бакалов и Валентин Василев обявяват в парламента, че 16 фирми на Мирчо Циганина са получили от Държавния резерв около 45 000 тона дизелово гориво, продали са го, а парите са изчезнали.
На 22 юни 2006 г. след проверка на Главния инспекторат на Министерския съвет правителството освобождава от длъжност директора на Агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” Димитър Димитров. Мотивите са констатирани нарушения на бюджетната дисциплина. Той е сключил договори, неколкократно надвишаващи бюджетните приходи на агенцията. Това са заключенията, изпратени в доклад до премиера Сергей Станишев от Главния инспекторат на Министерския съвет. Още на 25 май 2006 г. сигнал по случая е изпратен във Върховната касационна прокуратура. За временно изпълняващ длъжността е назначен Георги Богданов, до този момент заместник-директор на Агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”.
На 3 август 2006 г. при акция на ГДБОП, в дома му, в кв. „Малинова долина” е арестуван бизнесменът Мирчо Митьов Петков, известен като Мирчо Циганина и собственик на „Бета – Червен бряг”. При обиска в дома му са намерени чували с документи с гриф „Секретно” от Комисията за защита на личните данни. Срещу него е образувано следствие за източване на средства от Държавния резерв за 120 млн. лв. В последните месеци преди задържането му, Петков е водил разговори с Министерството на правосъдието за безвъзмездното предоставяне на недвижим имот, в който да се помещава първият частен затвор у нас. Тогава скандално уволненият шеф на Държавния резерв ген. Димитър Димитров, твърди, че самият той още през юни 2005 г. е подал сигнал до прокуратурата за източване на Държавния резерв.

Малко след задържането му, Мирчо Циганина е освободен във връзка с две дела за измама, свързани с източването на Държавния резерва през 2002 г., в особено големи размери.

На 7 август 2006 г. говорителят на Върховната касационна прокуратура /ВКП/ и ръководител на антикорупционното звено в обвинението Бойко Найденов иска да се провери защо бизнесменът Мирчо Петков е задържан за кратко и после освободен. На Мирчо не е повдигнато и друго обвинение, въпреки водените две дела за измами в големи размери за източване на Държавния резерв и афишираното от него спонсориране на различни политически партии и функционери.
На 27 декември 2006 г. Софийска градска прокуратура повдига обвинение срещу Димитър Димитров за престъпление, ощетило резерва с повече от 1.5 млн. лева. Според обвинението, в периода август-декември 2005 г., Димитър Димитров възползвайки се от служебното си положение и с цел да облагодетелства с недвижимо имущество трето лице, ощетява Държавния резерв с 1 523 890 лева. По-късно е освободен след като заплаща гаранция в размер на 10 000 лв. Димитров заявява, че поверената му агенция е източвана от 28 фирми, по негови думи от „обръча фирми около лидера на ДПС Ахмед Доган”, които той обвинява в присвояване на повече от 200 млн. лева. Димитров посочва Мирчо Петков - Циганина като ръководител на източването.

На 25 юни 2007 г. Софийска градска прокуратура внася обвинителен акт срещу бившия председател на Държавния резерв Димитър Димитров. Той е обвинен в девет престъпления - пет престъпления по служба, две от тях - за безстопанственост и две за сключване на неизгодни сделки. С действията си като председател на Държавния резерв Димитров е нанесъл щети на държавата за 121 милиона лв.

В средата на септември 2007 г. става ясно, че прокуратурата е изготвила обвинителния акт срещу Мирчо Митьов Петков. Той трябва да отговаря за източване на Държавния резерв. Мирчо Петков е обвинен, че в периода 2003-2004 г. е организирал и ръководил престъпна група, както и за измами, свързани с Държавния резерв. Според прокуратурата, нанесените щети за държавния бюджет са за над 20 млн. лв. Разследващите смятат, че Петков е посредничил при сделки с хлебна пшеница от Държавния резерв.

Обвинителният акт е срещу 9 души по общо 54 обвинения. Шест човека от групата са обвинени по чл. 321, ал. 1, пр. 2 от Наказателния кодекс (НК). Това са Веселин Нинов Костов, Николай Нинов Костов, Динко Христов Апостолов, Цоло Петков Йотов, Кремена Горчева Караиванова, Васко Райчинов Йотов. Обвинението е за образуване и ръководство на група, съставена с цел да върши престъпления в страната или в чужбина.

В края на месец юни 2008 г. делото е върнато от съда на прокуратурата.

На 22 октомври 2008 г. Софийският градски съд отново дава ход на делото. Съдийският състав решава 13-те свидетели по делото да бъдат разпитани на следващото заседание, което е насрочено за 28 януари.

На 28 януари 2009 г. е проведено заседание на СГС. Петков заявява, че никога не е финансирал партията на Ахмед Доган. Мирчо Петков обявява, че не участва в схема за източване на Държавния резерв, а това дело е недоразумение. Има бизнес, който е свързан с външна търговия. Изнася багери и трактори. Разпитани са трима от призованите свидетели, след което поради внезапен ангажимент на един от защитниците делото е отложено за 18 март 2009 г.

На 11 февруари 2009 г. Софийски градски съд отлага делото срещу бившия директор на Държавния резерв Димитър Димитров.

На 27 март 2009 г. Съдът отново дава ход на делото срещу Мирчо Петков-Циганина.

На 1 юли 2009 г. Софийският градски съд отлага делото. Причина за отлагането на делото става отсъствието поради заболяване на защитника на един от подсъдимите. Делото е отложено за 13 октомври.

На 13 октомври 2009 г. са разпитани трима свидетели работили в Държавния резерв между 2002-2006 г., които обясняват начинът на работа в експертните комисии. Според прокуратурата има разминавания между подписите в протоколите на комисиите и реално присъствали на заседанието хора. Следващото заседание, на което ще бъдат разпитани 6-ма човека е отложено за 3 ноември.