Разногласията са обхванали и други части от проектодокумента, включително текстове за гарантиране на стабилни глобални вериги за доставки на енергия, храни, торове и критични минерали, съобщиха американски и европейски представители.

 

Заради отказа на Китай да подкрепи текста САЩ публикуваха собствено изявление на председателстващата държава, одобрено от всички останали членове на Г-20. Финансовият министър на САЩ Скот Бесънт заяви, че Вашингтон е искал срещата да завърши с единно комюнике, но заради позицията на един участник пълен консенсус не е бил постигнат.

 

Според високопоставен американски представител Китай е основният източник на проблемите, към които се отнася спорната формулировка. „Ако сме обезпокоени от трайни изкривявания, те са сред най-сериозните нарушители“, коментира той, като определя като трудно обяснимо Г-20 да не успява да постигне обща позиция заради един от 20-те участници.

 

Разривът идва само няколко седмици преди планираното посещение на китайския президент Си Дзинпин във Вашингтон за среща с американския президент Доналд Тръмп. След още три месеца лидерите на Г-20 трябва да се съберат в Маями за годишната среща на върха.

 

Сред участниците в Г-20 са САЩ, Китай, Япония, Франция, Великобритания, Европейският съюз, Индия и Русия. Американските представители посочиха, че останалите държави са се съгласили с необходимостта от действия за премахване на „непазарни политики и практики“, които допринасят за задълбочаването на икономическите дисбаланси.

 

Именно изразът „непазарни политики“ обаче е бил неприемлив за китайската делегация. Пекин е възразил и срещу предложение Международният валутен фонд и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие да подобрят данните, необходими за анализ на подобни политики.

 

„Ставаше дума за няколко думи“, коментира американският представител. По думите му Китай се опитва да забавя процеса и постепенно да променя използваната терминология – нещо, което Вашингтон не възнамерява да приеме. Според него, ако Пекин не е готов да се съгласи дори с конкретни формулировки, трудно би могъл да поеме ангажименти за реални действия.

 

Европейски представител определя случилото се като „пропусната възможност за световната икономика“.

 

Спорът се развива на фона на нарастващото напрежение около китайския износ, който според редица западни икономики е подкрепян от свръхкапацитет на китайската индустрия. Пекин отхвърля тази оценка.

 

Търговският излишък на Китай спрямо ЕС е достигнал 360 млрд. евро през 2025 г., показват данните на блока. САЩ от своя страна работят по въвеждането на нови мита срещу Китай и други държави с цел да ограничат последиците от свръхпроизводството.

 

Според европейския представител китайската делегация вероятно се е почувствала притисната по време на двудневната среща, но възраженията на Пекин са били толкова много, че практически са направили постигането на общо комюнике невъзможно.

 

В окончателното изявление Китай е отхвърлил и текст, според който държавите с прекомерни и трайни външнотърговски излишъци трябва да премахнат факторите, които ограничават вътрешното потребление и водят до прекомерна зависимост от износа като двигател на растежа. Макар Китай да не е посочен директно, формулировката очевидно се възприема като насочена към неговия икономически модел.

 

Пекин е възразил и срещу включването на „критичните минерали“ в документа. Миналата година Китай заплаши с мащабни ограничения върху износа им, след като администрацията на Тръмп наложи мита върху китайски стоки.

 

Двете страни постигнаха временно примирие в търговския си конфликт през октомври, но американските власти твърдят, че Китай не изпълнява изцяло поетия ангажимент да гарантира доставките на редкоземни елементи. Вашингтон също настоява Пекин да облекчи ограниченията върху износа към Япония – страна, която е важна част от американските вериги за доставки.

 

Американският представител определя поведението на Китай спрямо Япония като „скандално“.

 

Пекин е отхвърлил и текст, свързан с осигуряването на предвидимо корабоплаване през Ормузкия проток. Причината са опасенията на китайската страна за евентуалните последици от подобна формулировка върху Тайванския проток и Южнокитайско море, върху които Китай претендира за суверенитет.

 

Сред спорните теми е било и предложението страните от Г-20 да потвърдят подкрепата си за т.нар. „Обща рамка“ за преструктуриране на дълга. Механизмът има за цел да помогне на държави с висока задлъжнялост да намалят дълговото си бреме, включително задълженията към Китай. Ситуацията се усложнява и от високата цена на финансирането в световен мащаб. Разходите по заемите са близо до многогодишни върхове, което увеличава натиска върху големите икономики и засилва тревогите сред инвеститорите.

 

Самата среща на финансовите министри и централните банкери на Г-20 премина на моменти остро. В понеделник европейски представители отказаха да бъдат снимани заедно с руския финансов министър Антон Силуанов, който за първи път след началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна през 2022 г. присъства физически на международна среща.

 

Представители на Германия и ЕС отправиха и критики към глобалната търговска политика на Тръмп. Еврокомисарят по икономика и производителност Валдис Домбровскис определи митата като „контрапродуктивни“.