Засадата на Самуил, която разтърси Византия – 1039 г. от битката при Траянови врата

През лятото на 986 г. византийската армия обсажда Сердика в опит да пробие българската съпротива. След 20 дни крепостта устоява. Българите нападат фуражирите, запалват обсадните машини и принуждават ромеите да отстъпят. В паническото си изтегляне византийците се насочват към Ихтиманската Средна гора. Там, в теснините на прохода, ги чака Самуил.

Лъв Дякон – византийски хронист и очевидец – описва как в нощта преди сражението на небето се появява огнена звезда, която уплашила войската. На следващия ден българите нападат в труднодостъпна долина и избиват голяма част от ромейската конница. Целият обоз попада в български ръце. „Малко остана да стана жертва на скитския меч“, признава Лъв Дякон, който едва оцелява.

Дякон описва небесни явления – падаща звезда и огнени стълбове – които според него предвещават катастрофата. Тези разкази подчертават колко силен шок преживяват ромеите и как поражението е възприето като съдбовно.

Макар по-късно Василий II да получи прозвището „Българоубиец“ заради окончателното покоряване на царството, битката при Траянови врата остава символ на българската военна сила и на умението на Самуил да използва терена и да изненадва врага. Това е най-голямата българска победа над Византия в края на X век.

След поражението при Траянови врата император Василий II губи шатрата си, целия си обоз и дори символите на властта си. За византийците това е унизителен спомен, който дълго остава в паметта им.

Победата издига Самуил като най-важния водач на българската съпротива. Тя идва в момент, когато държавата е разделена, а източните земи вече са под византийска власт. Именно с този разгром Самуил показва, че българите могат отново да имат силен лидер.

Загубите са огромни. Почти цялата византийска конница е унищожена. В самата империя поражението предизвиква опозиция срещу Василий II и временно отслабва позициите му в Константинопол. В продължение на повече от десетилетие той избягва да влиза в пряк сблъсък с българите.

За българите битката има огромно значение. Само петнадесет години по-рано столицата Преслав е превзета, а цар Борис II е пленен в Константинопол.

Победата при Траянови врата доказва, че дори в най-тежките години българската армия може да победи една от най-могъщите сили на епохата. Тя дава ново самочувствие и обединява народа около идеята за възстановяване на държавата.

Византийците наричат мястото „Българска клисура“ – признание за силата на удара, нанесен от Самуиловите войски. Така топонимът сам по себе си се превръща в символ на българската победа.

Няколко години по-късно Самуил и братята му превземат Лариса след продължителна обсада. Тази серия от успехи затвърждава възраждането на българската държавност, започнало именно от прохода Траянови врата.