Защо 24 май е обединяващата дата за национален празник?

Денят на българската писменост и култура е абсолютно уникален празник в световен мащаб. В повечето случаи националният празник на една страна е дата, на която е обявена независимост, освобождение, или сключването на ключов за историята на страната договор - за мир, или друго историческо събитие - например, Румъния чества като национален празник съединението на пет от историческите румънски области. Досега България е следвала тази тенденция.

24 май, обаче, не е просто дата в календара - зад този горд празник, чрез който - с поднасянето на цветя и венци пред паметника на "Св. Св. Кирил и Методий" са израснали поколения българчета, - това е празник в истинския смисъл на думата - и на духа, и на националното ни самосъзнание. Страни като Индия, Тайланд, Южна Корея и Бангладеш празнуват своя език и азбука, но не са превърнали тези дати в национални празници.

Нека си припомним, че на кирилицата пишат 21 държави по света, и нашата азбука е прославила името на България по света. Точно както обобщава Иван Вазов, че "и ний сме дали нещо на света"!

А азбуката не е само поредица от символи - въз основа на нея се гради словото, писмеността, културата и изкуството през вековете.

Историята е разнопосочна за точните корени на празника, макар че със сигурност за първи път се отбелязва през Възраждането. Официално е прието, че първото честване се състои на 11 май 1851 г. в Пловдив по инициатива на Найден Геров.

Малко след това празникът се споменава в Христоматия на славянските езици на Неофит Рилски, а през 1857 г. се отбелязва и в Цариград - в Желязната църква "Свети Стефан". Именно тогава датата се утвърждава не само като Ден на българската писменост, но и като ярък символ на борбата за църковна независимост на България.

Химнът на българската просвета - "Върви, народе възродени", е създаден по текст на Стоян Михайловски и по музика на Панайот Пипков, и за първи път е изпълнен в Ловеч. През 1892 г. Михайловски се завръща в Мъжката гимназия в Русе, разочарован от политиката, след като два пъти е бил избиран за народен представител, и написва 14-те куплета на стихотворението „Кирил и Методий“, което е било проект за всеучилищна песен.

Историята на създаването на музиката към нещо е още по-интересна: през 1901 г., на преподавателя по музика в ловешкото училище Панайот Пипков е възложено да напише нова песен, която учениците да изпеят на наближаващия църковен празник на Кирил и Методий на 11 май. Той все не намира подходящ текст и постоянно отлага. На 9 май Пипков забелязва, че едно от момчетата съсредоточено чете стихотворение в неговия час, взема книжката му и се зачита. Преди да стигне половината от стихотворението, в главата му вече се ражда музиката за поръчаната ученическа песен. Взема тебешира и започва да записва нотите върху дъската. За 15 минути съчинява мелодията, а до края на часа учениците му я разучават и запяват. На училищния празник я запява цялото училище.

Така песента "Върви, народе възродени" се превръща не само в безсмъртна възхвала на делото на Светите братя, но и в химн на българската просвета и култура.

Ловеч - градът, в който се е родил химнът на българската просвета, и днес е белязан от този исторически акт. В Ловеч грее и храм с имената на светите равноапостолни и славянобългарски просветители Кирил и Методий, а самият град също чества своя празник на 24 май.

И не на последно място - да обърнем особено внимание на факта, че 24 май би бил отличен национален празник и по още една причина - че обединява българите, не всява раздори и конфликти, и е ключов пример за развитието на младото ни поколение във времена на дигитализация.

Бисера Илиева, ръководител на отдел "Вътрешни новини", Агенция БГНЕС