Защо много хора с името Ивайло не празнуват на Ивановден?

Традиционната славянска теория свързва името с вълка. Широко прието схващане е, че Ивайло е народна форма, произлизаща от думата вълк. В старобългарския език коренът е бил „въл“. Смята се, че името е производно на Въло, Въйло или Ивъл, които са умалителни форми.

Варианти на името, свързани с думата за вълк, са се давали на новородени с пожелание детето да бъде силно, смело и да не се страхува от врагове, точно като вълка. Името Ивайло е имало магическа, защитна функция.

Името става известно чрез личността на народния цар Ивайло (1277–1280). Интересен факт е, че в съвременните му византийски хроники той е наричан с прякорите Лахана (от гръцката дума за зеле) или Кордокувас (от гръцки: маруля или свинска маруля), заради селския му произход. В българските източници обаче той е записан като Ивайло.

Когато селският (има теория, че е бил човек с висок чин в армията, който в мирно време се е препитавал с животновъдство) предводител Въло повежда въстание и взима престола, съветниците му решават, че не може монархът да има толкова плебейско име и слагат благородническата наставка „-ил“ в края. За благозвучие Въил става Иваил, а това име през годините се трансформира в по-мелодичното Ивайло.

Днес името Ивайло се възприема като символ на достойнство, борбеност и връзка с българските корени. То е едно от малкото автентични средновековни имена, които са запазили своята популярност и до днес, без да бъдат заменени от християнските календарни имена от гръцки или еврейски произход. Име с такъв произход и автентичност не заслужава да бъде прикачано към други имена, дори и носещи величието на Йоан и производното му Иван.

Тъй като името се свързва с вълка, подходящ ден за празнуването му е по време на Вълчите празници, които стартират на 11 ноември (св. Мина). Според легендата, вълците се събират на глутница и Свети Мина им разпределя храната за годината. Най-опасен е последният ден от празниците, посветен на Куцулан (куцият вълк). Тъй като той е стар, куц и бавен, за него не остава плячка и светецът му отрежда да яде хора. Затова последният ден от цикъла се е считал за най-злокобен и никой не е излизал навън след залез слънце. Куцулан е представян като голям куц вълк, но понякога и като стар човек и му се отрежда ролята на пастир на вълците. Отбелязва се на 16 ноември.

Името Ивайло е служело като магическа защита именно срещу тези страхове, като превръщало носителя му в побратим на звяра.

Текст Ивайло Александров