Защо Путин иска целия Донбас толкова много?

Донбас – „срамната дупка“ в стратегията на Путин

Войната на Русия срещу континентална Украйна започна през април 2014 г. именно в Донбас – региона, кръстен на река Северски Донец.

Докато руската армия успя почти изцяло да завземе Луганска област, в Донецка успехът ѝ е ограничен.

След пълномащабното нахлуване през февруари 2022 г. фронтът там остава стабилен, а украинските позиции – силно укрепени.

Според конституцията на Русия, променена през 2022 г., Донецка област е обявена (незаконно) за част от Руската федерация. Като „гарант“ на тази конституция, Путин е длъжен да осигури изпълнението ѝ – поне формално, пише Kyiv Post.

Но истинската причина е символна и стратегическа: след 11 години война Русия все още не контролира Донецк изцяло – факт, който поставя под въпрос военния престиж на Кремъл.

Стратегическото значение на Донбас

Украинската част от Донбас е естествено укрепена – с изкуствени насипи, бетонни бункери и сложна система от окопи, изграждана над десет години.

Районът е богат на природни ресурси и има важно военно значение. Ако падне, пътят към вътрешността на Украйна ще се отвори.

Но, както показаха събитията през 2022 г., истинската цел на Русия е Киев, а не само източните или южните територии.

Политически натиск чрез Тръмп

Москва се опитва да превърне Вашингтон в посредник в преговорите за Донбас. Според анализа, ако Тръмп притисне президента Володимир Зеленски да приеме териториални отстъпки, Путин печели във всеки сценарий:

- ако Зеленски откаже, ще изглежда като пречка за „мира“;
- ако се съгласи, Русия ще получи стратегическо предимство за следваща офанзива.

В най-краен случай Кремъл се надява, че подобна сделка ще предизвика вътрешен разкол в Украйна, дори гражданска война – цел, която Москва преследва още от анексията на Крим през 2014 г.

Донецк като непревземаема крепост

Украйна е превърнала Донецка област в „пояс от крепости“, който е изключително труден за пробив. Регионът вече има репутация на „зона на смъртта“ дори сред самите руски войници. Затова Путин търси политическо решение на военен проблем – чрез преговори, а не оръжие.

След повече от десетилетие боеве Донбас остава символ на провала на руската агресия – стратегически, военен и морален. Затова новото настояване на Путин Украйна да се откаже от Донецк не е жест на мир, а опит да превърне военния си застой в дипломатическа победа.