Защо Путин търпи Пригожин?

Пригожин, който е известен като "готвача на Путин" е въвлечен от продължаващ вече седмици ожесточен конфликт с руското военно ръководство. Пригожин многократно е обвинявал министъра на отбраната Сергей Шойгу и други командири на некомпетентност. Тази вражда завърши с престрелка между вагнеровци и редови руски войници близо до Бахмут в Източна Украйна и доведе до задържането на подполковник от наемниците на Пригожин, пишат от "Вашингтон пост". 

Шефът на "Вагнер" изповядва пълна лоялност към Путин. Но също така е изнасял речи из страната, които много приличат на предизборна обиколка - потенциална червена линия за Москва, където всякакви политически амбиции се разглеждат като предателство. Това накара много наблюдатели на Русия да се чудят: Защо Путин го толерира?

Войната на Русия в Украйна върви зле и някои анализатори допускат, че руския лидер може би няма особен избор. Пригожин най-малкото е горещ поддръжник на войната и просто настоява, че тя трябва да бъде по-брутална и ефективна. Именно тази реторика на пригожин вероятно му е гарантирала сигурност. 

"Режимът просто не може да си позволи да репресира представители на "патриотичния“ лагер, който и без това не е много доволен от президента - той отприщи войната, но все още не може да я спечели. Ако окажат натиск върху тази част от обществото, те ще се превърнат в опозиция и ще започнат да говорят в подкрепа на критиците, които сочат Путин за диктатор“, каза Абас Галямов, политически анализатор и бивш автор на речи в Кремъл.

Други анализатори казват, че Путин е изключително уверен в ролята си и не вижда никаква заплаха от страна на Пригожин. Това може да е грешна оценка. 

"Пригожин се намира в сива зона и има мандат от Путин да действа, но границите му не са ясно определени. Създатерят на "Вагнер" тества възможностите си и не вижда сериозна съпротива", посочва политическият анализатор Татяна Становая.

"Отвън може да разгледаме как Пригожин представлява опасност за режима и в дългосрочен план това може да бъде проблем за Путин, но ако погледнем на това през очите на Путин, мисля, че той не го смята за заплаха. Пригожин е лоялен, той е абсолютно зависим от правителството и може да бъде лишен от всички ресурси наведнъж ако е необходимо", допълни тя. 

Има възможност, отбеляза Становая, че Путин "не усеща напълно мащаба“ на нарастващата видимост на Пригожин. Държавните телевизионни мрежи, които се контролират от Кремъл, забраниха достъпа на Пригожин и ограничиха изявите му до онлайн медии и блогове като Telegram.

Въпреки че Путин не е порицал публично Пригожин, има признаци, че руският президент се е намесил по-рано през годината, за да очертае граници за Пригожин и ЧВК "Вагнер". Назначаването на Валери Герасимов, началник на генералния щаб на руските въоръжени сили, когото Пригожин публично наклевети, за главен командир на войната в Украйна се разглежда като удар по наемниците. Пригожин също загуби основния си източник на работна ръка, когато Министерството на отбраната му забрани да набира служители в затворите.

Според секретни документи на американското разузнаване, изтекли в платформата Discord, Путин е организирал среща между Приогжин и Шойгу през февруари, за да се реши конфликтът между тях заради недостатъчния обем боеприпаси за армията в Бахмут. 

В последния рунд от битката между Пригожин и Шойгу военният министър обяви миналата седмица, че "доброволчески формирования“ трябва да подпишат договор с Министерството на отбраната до 1 юли. Пригожин отказа. 

След като изтегли наемниците си от Бахмут, който Русия на практика превзе в края на май, Пригожин се опита да извлече полза от този успех на бойното поле и да получи известна видимост в реалния свят с регионални издания. 

Според Галямов всяка репресия срещу Пригожин рискува привързването на поддръжниците му към други антипутински движения, включително това на хвърления в затвора политически опозиционен лидер Алексей Навални.

В любопитен обрат на хаотичния политически живот в Русия, някои наблюдатели на Кремъл отбелязаха, че някои от опорните точки на Пригожин сега съвпадат с тези на либералната част от руското общество, включително симпатизантите на Навални - че войната е смъртоносна, ще продължи дълго и ще струва скъпо на Русия.

Но има и големи разлики. Навални се противопоставя на Путин от десетилетия и призовава за прекратяване на войната, докато Пригожин представлява още по-екстремна версия на политиката на Путин, в пълна подкрепа на авторитарното ръководство.

Крайната цел на Пригожин остава неясна. Години наред той процъфтяваше като лидер на паравоенна организация, която действаше в сянка, за да прокарва целите на Кремъл по света, използвайки всички средства. Този подход може да не се пренесе непременно добре в официална длъжност, която идва с повече отговорности и политически рискове, както и номинални задължения към закона.

Една от възможностите е, че Пригожин се позиционира срещу други олигарси за предимство в Русия след Путин.

превод и редакция: Джесика Вълчева