Защо Тайланд и Камбоджа воюват отново след примирието на Тръмп?

Защо това се случи толкова скоро след примирието, договорено от президента на САЩ Доналд Тръмп през юли?

Всичко започна от дребен инцидент в неделя. Тайландски инженерен екип, който работел по достъпен път в спорна гранична зона, бил подложен на обстрел от камбоджански войници, според тайландската армия. Двама тайландски войници били ранени, но без опасност за живота, пише BBC.

В миналото подобен случай можеше да се реши с бърза дипломация. Тази година това не се случва. Между двете държави стои огромна пропаст от недоверие. Дори уменията на Тръмп в договарянето не успяват да я преодолеят.

Поне половин милион души от двете страни на границата са евакуирани заради продължаващите сблъсъци.

Въпреки твърдението на Тръмп, че е постигнал историческо мирно споразумение, примирието от юли винаги е било крехко.

Тайланд беше силно неспокоен от международната намеса в граничния конфликт. Страната се съгласи на примирието само защото Тръмп я притисна с тарифни заплахи. Тогава и Тайланд, и Камбоджа бяха дни преди краен срок за преговори за значително по-ниски мита върху ключовия им износ за САЩ.

Камбоджа, за разлика от това, е доволна от външната намеса. Като по-малка държава тя се чувства в по-слаба позиция в преговори насаме с Тайланд.

Но по границата нейните войници продължиха да влизат в сблъсъци с тайландската армия. И в ход, който гарантирано гневи тайландската общественост, Камбоджа постави нови мини. Те осакатиха седем тайландски войници. Тайланд представи убедителни доказателства и обвини Камбоджа в злонамерение. Страната отказва да освободи 18 камбоджански войници, пленени през юли.

От юли насам всяка сдържаност на тайландските въоръжени сили изчезна. Настоящият премиер Анутин Чарвиркул оглавява малцинствена коалиция и се бори с други кризи. Той даде на армията пълна свобода да управлява граничния конфликт.

Армията заяви, че целта ѝ е да нанесе достатъчно щети на камбоджанските сили, за да ги обезкуражи да заплашват тайландските общности отново. Тя иска и контрол върху няколко хълма, които дават стратегическо предимство при бъдещи сблъсъци.

И двете страни маневрират около тези позиции през цялата година. Опитват да укрепят пътища и отбранителни линии.

Тайландците вярваха, че са на път да изтласкат камбоджанците, когато през юли ги принудиха да спрат. Сега военните казват, че искат да довършат задачата.

Армията вижда защитата на териториалните претенции на Тайланд като свещен дълг. Дори конфликтът да е за малки и почти необитаеми парчета земя.

Мотивите на камбоджанското ръководство са по-трудни за тълкуване.

Бившият премиер Хун Сен все още дърпа конците зад сина си – сегашния премиер Хун Манет. Публично той призовава войниците си към сдържаност. Представя Камбоджа като страна, тормозена от по-мощен съсед, и търси международна подкрепа.

Но намесите му в граничния спор тази година са решаващи. Най-вече решението му да изтече поверителен телефонен разговор с тогавашната тайландска премиерка Паетонгтарн Шинаватра. Нейният баща Таксин отдавна е близък приятел и партньор на Хун Сен.

Тя го е хвалила и е критикувала собствените си военни командири за прекалено агресивен подход. Утечката беше катастрофална за нея и баща ѝ. Правителството ѝ падна. Той е в затвора. Много тайландци, дори противници на семейство Шинаватра, са разгневени от подозренията, че Камбоджа се е месила във вътрешната политика на Тайланд.

Общественото мнение сега е по-близо до твърдия военен курс спрямо Камбоджа.

Може ли президентът Тръмп отново да накара двете страни да седнат на масата, както през юли? Може би.

Но ако постигне само ново примирие, то пак ще е временно. Неизбежно ще настъпи ново насилие. Тайланд заявява многократно, че още не е готов за дипломация. Страната настоява Камбоджа първо да покаже искреност.

Какво точно означава това, не е ясно. Но минимумът е ясен: решително и проверимо спиране на поставянето на мини по границата.