Защо тази есен броят на потенциалните дезертьори в руската армия се е удвоил?

С началото на войната властите в Русия затегнаха наказанието по член „дезертьорство“. Към ноември 2023 г. руските военни съдилища са получили повече от четири хиляди наказателни дела за неразрешено изоставяне на част, около триста случая за неизпълнение на заповед и почти сто случая на дезертиране. За коментар Present Time се обърна към пресаташето на проекта „Разходка през гората“ Иван Чувиляев.

– На какво отдавате удвояването на потенциалните дезертьори?

– Всъщност има една причина, тя е съвсем проста: като правило всички истории на дезертьори изглеждат приблизително еднакви по отношение на това как са получили такава възможност. Невъзможно е да се дезертира от фронта, няма начин да се измъкне оттам. Хората са в окупираните територии, те са защитени от военна полиция и по принцип да напуснат незабелязано оттам и по някакъв начин да попаднат от окупираните територии на руска територия не е много реалистично, да кажем много деликатно.

През пролетта трудно, но все пак започнаха понякога да дават отпуска на военнослужещи на договор: тези, които са подписали договори, и професионални военни, тези, които са имали договор, подписан в началото на войната, дори започнаха да им разрешават прибирайте се от време на време, без особено желание и без особено усърдие. През пролетта и лятото имаше тежки битки, имаше голям брой ранени. Ранените са откарани в болници, които се намират на територията на Руската федерация, а не в окупираните територии. И след като бъдат ранени, по правило получават някакъв кратък отпуск, което всъщност е смешно. За човек, който има шрапнелни рани, две седмици отпуск за рехабилитация са смешни. Ранените се опитват да не се връщат на фронта заради здравето си, за да докажат, че раната е сериозна и не им позволява изобщо да се бият или да служат. По-късно се убеждават, че никоя военномедицинска комисия няма да ги признае за негодни. Ще им бъде дадена същата годна категория и ще бъдат върнати на служба.

– Казваме „искат да дезертират“, тоест броят им се удвои, тоест казаха ви, че искат да дезертират, но така и не изпълниха плана си, правилно ли разбирам?

- Повечето идват при нас от болници. Преди това те просто нямат как да се свържат с нас: в окупираните територии няма стабилна мобилна връзка. Те не могат да пишат на ботове или да се обаждат на семейството си. Те имат възможност да вземат това решение само в болнично легло след раняване. Те не пишат от бойното поле, разбира се, и казват: „Искаме да дезертираме“.

– Значи го правят от страх от смъртта, а не от съзнанието, че убиването е лошо?

– Това са взаимосвързани неща. Имахме случаи, когато млади хора доброволно се биеха. Те всъщност подписаха договор с Министерството на отбраната. Но след като вече пристигнаха на фронта, те разбраха каква глупост са извършили. Е, човекът на конвенционалния Захар Прилепин и някои други глупости, гледаха достатъчно филми и решиха, че армията прави човек от човек. Отидох и подписах договора. Но щом видя какво е война, веднага разбра всичко. Затова не бих разграничил това, това са взаимосвързани неща: страх за живота и осъзнаване на стойността на живота на някой друг - те винаги вървят ръка за ръка, не могат да бъдат разделени.

– Кои са тези хора, които контактуват с вас, какви длъжности заемат?

– Сред тях практически няма висши офицери. Най-високопоставеният офицер, с когото работихме, беше майор. Но не обикновен, а началник на военната полиция на един от островите на Курилския хребет. Той всъщност не беше обикновен военен, беше по-скоро чиновник. Даже не длъжностно лице, но беше такава служебна длъжност. В по-голямата си част това са тези, които са били или мобилизирани, или склонни да подпишат договор след набора миналата есен и изминалата пролет.

Интервю от Meduza, превод ФрогНюз