Заведоха дело срещу НС заради липсата на достъп на хора с увреждания

Напълно отсъства достъп до залите „Изток“ и „Запад“, както и до ложите за посетители. На приземния етаж има алуминиеви рампи, които са изключително остри и неизползваеми, а достъпът до „Огледалната зала“, парламентарния стол и тоалетните е „решен“ чрез една много малка и на практика неизползваема платформа, чиято цел е да заблуждава, че има достъп, а не реално да осигури такъв, посочват от ИМП.

От Института за модерна политика припомнят, че всички публични сгради, в това число и парламентът, трябваше да станат достъпни в срок до 31 декември 2006 г. според Параграф 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за интеграция на хората с увреждания. По силата на същия закон в чл. 4, т. 4 също изрично е подчертано, че интеграцията на хората с увреждания се извършва и посредством достъпна архитектурна среда. Освен това държавата има ангажимент към достъпната среда и с оглед на чл. 9 от Конвенцията за правата на хората на хората с увреждания, която е ратифицирана от НС през 2012 г.

 „Как искаме публичните сгради, институции, училища и други да са достъпни, след като инстититуцията, създала и ратифицирала законодателството, което трябва да гарантира достъпността, сама по себе си не е достъпна? Народното събрание е огледало на обществото и е най-публичната институция в държавата. Парламентът трябва да е достъпен за всички граждани, защото той не е обикновено работно място за депутатите, а много повече от това“, заяви изпълнителният директор на Института за модерна политика Петър Кичашки, който използва инвалидна количка. От ИМП подчертават, че организацията е повдигала този въпрос нееднократно при разнородни управи на парламента през последните 5 години, но достъпност така и не е изградена.