Най-силен ръст има в развиващи се региони, особено в Субсахарска Африка и Югоизточна Азия. Държави като Сомалия, Бурунди и Камбоджа отбелязват най-голямо увеличение.
Причините са бърза урбанизация, изграждане на инфраструктура, разширяване на достъпа до електричество.
Според учените това е знак за сериозна трансформация – цели региони преминават от почти пълна тъмнина към включване в глобалната енергийна мрежа.
Къде става по-тъмно
На обратния полюс са държави, засегнати от конфликти и кризи. Рязко намаляване на светлината се наблюдава в страни като Украйна, Ливан, Йемен и Афганистан. В тези случаи причините са войни, разрушена инфраструктура, сривове в електроснабдяването.
Подобни тенденции има и в държави с икономически проблеми като Венецуела и Хаити.
Европа – умишлено „затъмняване“
В Европа тенденцията е различна. Континентът отчита около 4% спад на нощната осветеност.
Това обаче не е знак за криза, а за политика преминаване към LED осветление, ограничения за светлинно замърсяване, мерки за енергийна ефективност.
Франция е сред водещите примери – в много градове уличното осветление се изключва през нощта, когато няма активност.
По-сложна картина от очакваното
Според авторите на изследването дълго време се е смятало, че светът просто става все по-осветен с икономическия растеж.
Новите данни обаче показват, че „нощният пейзаж“ на Земята е много по-променлив – той се разширява, свива и променя в зависимост от икономика, политика и конфликти.
Освен икономически и социален индикатор, светлината има и екологичен ефект. Учените предупреждават, че светлинното замърсяване влияе върху животинските миграции, нощните екосистеми, човешкия биологичен ритъм.
Така нощната светлина се превръща не само в знак за развитие, но и в фактор с реални последици за околната среда и здравето.
