Средно в ЕС се използват около 5,8% от наличните сладководни ресурси – реки, езера, подпочвени води и ледници. Тази стойност обаче прикрива огромните различия между отделните държави.
Кипър е в постоянна водна криза
Най-тежко е положението в Кипър, който използва 72% от сладководните си ресурси през годината. През летните месеци този дял достига 92%.
За сравнение, експертите определят използването на над 20% от наличните водни ресурси като предупредителен праг за воден стрес.
По-рано тази година кипърските власти призоваха гражданите да намалят ежедневното си потребление на вода с 10%, а правителството ускорява изграждането на инсталации за обезсоляване на морска вода, за да осигури питейна вода през туристическия сезон.
След Кипър се нарежда Малта с годишно потребление от 33%, което през лятото достига 67%.
В рисковата зона попадат още Гърция (37%), Румъния (34%), Португалия (31%), Италия (27%) и Испания (26,5%).
България има друг проблем
Според Европейската агенция по околна среда климатичните промени и все по-честите суши ще увеличават честотата и тежестта на водните кризи поне до 2030 г.
Друго изследване на агенцията показва, че около един на всеки десет жители на ЕС изпитва затруднения с достъпа до достатъчно безопасна и чиста вода.
Най-засегнати са Кипър, където проблем има при 36,5% от населението, и Гърция – с 31,5%.
Любопитното е, че България също попада сред държавите с проблемен достъп до чиста вода, въпреки че не използва прекомерно голяма част от сладководните си ресурси. Сходна е ситуацията в Унгария, Хърватия и Ирландия.
Според експертите това означава, че причината не е липсата на вода, а остарялата водоснабдителна инфраструктура, загубите по мрежата и недостатъците в системите за доставка.
В същото време страни като Франция, Португалия и Испания, които са под по-силен натиск върху водните си ресурси, успяват да осигуряват сравнително добър достъп до безопасна питейна вода. Делът на хората с подобни затруднения там остава под средното за Европейския съюз ниво от 9%.2
Какво означават тези данни за България
Изводът на Европейската агенция по околна среда е, че трудният достъп до чиста питейна вода невинаги е резултат от недостиг на водни ресурси. В България по-сериозното предизвикателство често е състоянието на водоснабдителната инфраструктура – амортизирани водопроводи, големи загуби по мрежата и зависимост от ограничен брой водоизточници.
Плевен е един от най-ярките примери за това. След няколко години на тежки водни режими това лято градът разполага с достатъчно вода за нормално водоснабдяване. Въпреки това основните причини за кризата не са изчезнали. Близо три четвърти от водата продължава да идва от водоснабдителна група „Черни Осъм“, а амортизираният довеждащ водопровод и високите загуби по мрежата остават сред най-големите рискове за системата.
Именно затова експертите предупреждават, че климатичните промени могат допълнително да задълбочат проблема. По-честите засушавания и по-високите температури ще увеличават натиска върху водоснабдителните системи, ако не бъдат съпътствани от инвестиции в модернизация на ВиК инфраструктурата и намаляване на загубите по мрежата.
