5 години от погрома на КТБ, II част – помни ли се как я ликвидираха?

Вчера ви разказахме как действаха институциите през юни 2014 г., ще продължим със синхрона между тях след това.

Дата е 11 юли 2014 г., а Прокуратурата е направила незабравимото си изявление, в което се казва, че главната касиерка на банката е извадила приблизително 205 милиона  от трезора на банката на 19 юни 2014  „в чували и ги е предала на трети лица.“

Същия ден БНБ обявява резултатите от направената проверка с изявление пред медиите на управителя Иван Искров и с официална информация в сайта си от името на УС.  Искров добавя още две забележителни фрази:  Първата – „не можем да пълним „каца без дъно“, а втората – „На ход са политиците!“

За въведение БНБ пише: „На 18, 19 и 20 юни след множество медийни публикации и странната според нас пресконференция на тогавашното ръководство на Корпоративна търговска банка, от банката бяха изтеглени суми за близо 1 милиард лева.“, с което открито признава медийната атака. Гуверньорът съобщава, че „липсват, а по-вероятно е да са унищожени в дните преди квестурата, съществени части от кредитните досиета за кредитен портфейл в размер на 3.5 млрд. лв., от 5.4 млрд. лева общ кредитен портфейл”. Предлагат се мерки за одържавяване на Креди Агрикол – България ЕАД; Разделянето на добри и лоши активи, отнемане на лиценза на КТБ.  На кратко – планът е подготвен отдавна само трябва да се донапрегне публичното говорене и истерията във вложителите.

„Отново подчертаваме, работим оздравената държавна банка да бъде отворена на 21 юли. На ход са политиците!“, завършва Искров.

Можеше да вкарат за колорит и няколко предположения защо някой вътре в банката нарочно би унищожавал досиета, но не са го направили. Представяте ли си картината, в която касиерката изнася с чували пари, а други унищожават досиета…  Припомняме, че първо в КТБ АД няколко дена подред, по време на атаката и обсадата от вложители, има физическо присъствие от страна на БНБ и следене на ситуацията. Разбира се БНБ много добре знаят, че много досиета са изискани от Прокуратурата, но не го споменават.  Директните обвинения са изключително нетипично поведение за една националната банка в такава ситуация.

Арестувани са изпълнителният директор на КТБ Орлин Русев и главният касиер на КТБ АД. Русев е освободен срещу парична гаранция три дни по-късно. По време на извънредно заседание на бюджетната комисия в Народното събрание финансовият министър  Чобанов обявява, че спасяването на парите на вложителите в Корпоративна търговска банка  ще струва 1,5 – 2 млрд. лв.  В такъв диапазон щяла да бъде държавната подкрепа за банката. В медиите на Пеевски  започват спекулации, че парите са изнесени с частния самолет на Василев.

Тук се включа и министърът на вътрешните работи Цветлин Йовчев, който заявява пред медии в народното събрание, че “В КТБ има тежко криминално престъпление. Явно липсват пари”.  Медията е грозен лайномет, използващ низък език, типичен за най-оскотелите слоеве на обществото и тотална липса на доверие в източниците на информациите,  но пък е един от верните глашатаи на модела #КОЙ. Ако Йовчев, в качеството си на министър, е имал да твърди официално нещо, доста зле е подбрал, къде да го направи. Още веднъж забележителен синхрон.

Понеделник, 14 юли 2014 г., след поредните консултациите с парламентарните партии и изпълнителната власт за финансовото състояние на държавата Плевнелиев отново излиза с изявление, което според администрацията му е напълно достатъчно хората да си съставят мнение и не е нужно да бъде оповестявана публично стенограмата и от това заседание.  Другият аргумент за отказ от информация е, че в стенограмата се съдържа „класифицирана информация“.  Стенограмите бяха разсекретени - след над 40 отказа, съдът разпореди на сегашния президент Румен Радев да ги публикува.  На тези „консултации“, както и на предишните, са присъствали хора, които не би следвало да имат достъп до класифицирана информация. Само няколко фрагмента от изявлението на президента Плевнелиев тогава. В скобите е нашият коментар.

Снимката е от срещата при президента на 29 юни 2014 г., но вероятно участниците са същите, но не всички участници присъстват на снимката.

 „По отношение на Корпоративна търговска банка, всички се обединиха, че действията на институциите трябва да са подчинени на принципите на справедливостта и на отговорността, на превенцията и на наказанието и да работят за доверието на българските граждани. Дебатирахме мерки в много големи подробности за това как да създадем механизъм в случая с КТБ, който, знаете (!?), че е много по-различен от всички останали български банки, така че да направим ясното разделение и да гарантираме, че, от една страна, честният данъкоплатец и добросъвестният клиент на банката ще бъде защитен… (Добре е да има механизъм всеки данъкоплатец и клиент да бъде защитен от подобни рейдърски атаки срещу бизнеса му, вложенията му и такива политици.)

„Цялата мощ на държавата ще бъде насочена за това, извършените престъпления да бъдат наказани с цялата строгост на закона. Българската прокуратура и правоохранителните органи ще действат категорично… (Парламентарно представените партии са се договорили как да действа Прокуратурата и цялата мощ на държавата!? Нали беше независима Прокуратурата.  В това кратко видео може да видите Бойко Борисов, днес трети път министър председател на България, а тогава в предизборна кампания, да казва къде е насочена цялата мощ на държавата.)

„Дебатирахме и се обединихме около това да се извърши и международен одит на банката, да се разкрият активите, закупени с тези кредити, и да се предприемат действия по възстановяване на задълженията към бюджета и Фонда за гарантиране на влоговете в банките…“ (За пореден път казваме – одит на банката за 2014 г. НЯМА и до ден днешен. Няма такъв, въпреки двете осъдителни решения на ВАС към синдиците да бъде направен, независимо около какво се е обединила тази ОПГ.)

„Следваща мярка, по която постигнахме пълно съгласие, е Българската народна банка да поиска проверка от Европейския банков орган за оценка на ефективността на надзора върху българските банки. Ще се предвиди и законодателна инициатива за подобряване на ефективността на банковия надзор и ясното носене на отговорност…“ (Казахме ли, че тези са ОПГ?  Повтаряме го.)

От президента не разбираме по какво не са се разбрали, но Иван Искров ни уведомява още на следващия ден, вторник, 15 юли 2014 г., с поредното прессъобщение на БНБ, в което се казва, че „… Поради липса на съгласие относно предложения от централната банка и правителството законодателен подход, обсъден преди това с експерти на основните парламентарни политически сили, за намиране разрешение на проблемите в банковата група КТБ и за фирмите и гражданите, които имат депозити в нея над 196 хиляди лева, Българската народна банка продължава работа по процедурата на специален надзор.“ Странно звучи как така, след като е осъден преди това, не са постигнали съгласие.

БНБ обявява още, че е започнала разговори с председателя на Европейския банков орган г-н Андрея Енрия за иницииране на преглед на качеството, капацитета, практиките и процедурите на управление „Банков надзор“ в БНБ. Обещава, че когато това се случи, резултатите ще бъдат публично оповестени. Половин година по-късно, при назначаването на Димитър Костов за подуправител на мястото на Цветан Гунев, БНБ съобщава, че прегледа ще стартира през първата половина на 2015 г. Все още издирваме резултатите от него и въобще информация дали е направен и ако не – защо?

Следва обявление на Прокуратурата от 17 юли 2014 г., четвъртък, която разяснява на обществото, че „Три са основните направления за Прокуратурата по разследването на Управление „Банков надзор” на БНБ по отношение на КТБ АД.

І. Длъжностни престъпления на служители от БНБ – Управление „Банков надзор“.

 ІІ. Длъжностни присвоявания от служители на КТБ АД по повод подадения на 09.07.2014 г. сигнал за липса на около 206 милиона лева.

ІІІ. Престъпления по Глава шеста от НК – „Престъпления против стопанството“, извършени от служители на КТБ АД във връзка с констатациите на постъпилия на 11.07.2014 г. одит на тази банка.“

И понеже отново основанията са „одит на тази банка„, се налага да го повторим пак – одит на банката  НЯМА! Основанията са други. Какви?

Прокурор Иван Гешев и следовател Иван Иванов дават обширно интервю във съботния брой на вестник „24 часа“, 19 юли 2014 г. Двамата изнасят информация за хода на разследването. Обявяват факти, които са недоказани и са само и единствено  в полза на обвинението. Медията не представя никаква друга информация или коментар, които да са в защита на обвиняемите. Това разбира се е норма за всички Пеевски медии – да представят само и единствено една гледна точка, тази на обвинението.  Всъщност интервютата излизат след като всички обвиняемите са подписали декларации, че няма да изнасят абсолютно никаква информация по делото, т. е. ако някой си позволи да каже дума в своя защита ще имат основание за още повече репресии.

В неделя вестник „Труд“ под заглавие  „Фалшив подпис оправя милионите на КТБ“ предоставя още информация от Прокуратурата.  Обяснява се, че документът, с който е трябвало да се прикрие липсата на 206 млн. лв. от КТБ, като се оформят като дълг на фирмата на Цветан Василев „Бромак“, е с фалшив подпис. КОЙ фалшифицира подписи? Интересно, нали? Ще дойде време да се изясни и това.

Както се вижда, освен че парламентарно представените сили са се разбрали как да действа Прокуратурата, тя е и много изпълнителна. Но пък Гуверньорът не е много корав. На 22 юли 2014 г. Иван Искров обявява готовността си да подаде оставка в официално писмо до председателя на НС, публикувано и на официалния сайта на БНБ.  Всъщност Искров напуска БНБ цяла година по-късно. Нито подава оставка, нито спира да е основен инструмент при унищожаването на КТБ, нито спира да повтаря, че са виновни политиците. Но оставката му става хубава дъвка и ту е искана, ту не.  

На 25 юли 2014 г., петък, президентът Росен Плевнелиев прави драматично, направо просълзяващо, обръщение на към 42-то Народното събрание.

„Казусът КТБ е поставен под прожекторите на общественото внимание с особена сила и чувствителност. Вече изминаха 25 години от демократичния преход. 25 години и все още не е казана цялата истина за принадлежността на политическия и обществен елит на страната към комунистическите тайни служби. Това беше грешка. Днес не бива да допускаме още веднъж същата грешка. Децата ни няма да ни простят, ако не отворим „досиетата КТБ“. Ако допуснем истината за КТБ да бъде заметена, изтъргувана, ако превърнем „досиетата КТБ“ в новата златна мина за изнудване на политици, както досиетата на ДС досега, това ще бъде стратегическа грешка за държавата. Ако се разкрие цялата истина за нерегламентирани връзки на политици, съдии, прокурори, общественици с КТБ, подмененият преход на България ще приключи, а истинският ще започне. Българската държавност ще направи смел скок напред в морален и институционален аспект в очите на гражданите. Ако се замете истината за КТБ, подмененият преход на България ще продължи за много години напред. Казусът КТБ е големият тест днес за българската държава. Затова БНБ, КФН, НАП, Прокуратурата, Комисията за предотвратяване на конфликт на интереси, Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, са длъжни да координират действията си и да си свършат работата докрай. Това означава пълен преглед на активите, оценка на кредитите и обезпеченията по тях – кредит по кредит, чрез български и международни одитори. Да се оцени точно дали има и колко е голяма дупката в тази банка. Ако има дупка – къде са отишли парите. Чрез механизмите на международната правна помощ за броени месеци може да се провери офшорка след офшорка, актив след актив, къде и кой е крайният получател и да му се потърси отговорност. Благодаря предварително за отговорното поведение на всички институции по този важен за нацията казус.“

 „Аз, като държавен глава, стоя като гарант и ще направя всичко, което зависи от мен, за да подкрепя тези институции, но и да изискам от тях да стигнат докрай. Днес дойде моментът за институциите в България заедно да работят и да докажат, че на тях може да се разчита и да раздават справедливост в казуса КТБ.“, казва Плевнелиеев по БНТ. Но въпреки тези му думи Президентството, като една от институциите, упорито отказва да разкрие как са работили заедно по казуса КТБ с всички други.

Още повече, че точно темата КТБ се оказва една от конфликтните по време на мандата на Плевнелиев с вицепрезидента Маргарита Попова. Причината са сметките на дъщерята и зетя на Попова в банката. Тези сметки са вероятно и причината промените в Закона за банковата несъстоятелност да бъдат направени така, че те да останат неофициална информация и никога, никой да не може да ги извади официално наяве. В публикуваните от синдици на КТБ  списъци през февруари 2016 г. липсват сметките на деца, снахи, зетьове и тъщи на политически лица, за които иначе банките са задължени да предоставя данни в ДАНС. Далеч сме от мисълта, че темата не е коментирана в президентството.

Следва нов етап от рейдърската атака. Основните думи в него са „одит“ и „обезценка“. Заради това ще цитираме цялото прессъобщение на БНБ по темата КТБ АД от 31 юли 2014 г. :  „Решения на УС на БНБ във връзка с представения от квесторите на КТБ АД Доклад за текущото състояние на банката. БНБ публикува Доклад за текущото състояние на „Корпоративна Търговска Банка“ АД. И издава задължителни предписания на квесторите – Да създадат специален екип, който в срок до 15.09.2014 г. да организира подготовката на кредитните досиета за целите на одиторската оценка и да подпомага квесторите в управлението на взаимоотношенията с кредитополучателите, включително и за предприемане на необходимите действия спрямо длъжници, които не осигуряват редовно обслужване на своите задължения към банката;

2.2. Да сключат договор за правна помощ по прегледа на обезпеченията като част от процеса на окомплектоване и подготовка на кредитните досиета;

2.3. Да сключат допълнителни договори с одиторските фирми „Ърнст и Янг Одит“ ООД, „Делойт одит“ ООД и „Афа“ ООД за цялостна оценка на активите на банката, която да бъде осъществена в срок до 20.10.2014 г. на основата на резултатите по т. 2.1 и т. 2.2.

2.4. Да предложат на БНБ проект на покана към акционерите за заявяване на интерес и деклариране на възможност за осигуряване едновременно на капитал и ликвидна подкрепа за КТБ АД.

2.5. До 20.08.2014 г. да извършат промени във вътрешните правила и процедури за определяне на обезценките по кредитни експозиции с цел обезценките на експозиции със съществени нарушения в обслужването да се определят на индивидуална основа, с което да се постигне пълно съответствие с МСФО.

Квесторите да представят в БНБ информация за хода на изпълнение на направените препоръки в срок до 05.09.2014 г.

Възлага на изпълняващия длъжността подуправител, ръководещ управление „Банков надзор“, до 10.09.2014 г. и в съответствие с описаните по-горе дейности на квесторите да внесе в УС на БНБ предложение за необходимото удължаване на срока на специалния надзор на КТБ АД.“

Според документите  и анализите им в последствие ставят ясни няколко сериозни врътки по темата „одит“. Договорите, които са сключени с трите одиторски фирми не са за одит, а за консултации. Самите договори изтекоха в публичното пространство няколко пъти и могат да се прочетат дословно какви са ангажиментите и отговорностите разписани в тях. Както многократно споменаваме одит за 2014 г. липсва и това се вижда от две решения на ВАС.  Другият финт (правилната дума е измама) е, че от тук насетне се наблюдава разминаване при споменаването на „Делойт одит” ООД и „Делойт България” ЕООД във всички доклади и решения на УС на БНБ. Въпреки разпореждането да се сключи договор с „Делойт одит“ такъв е сключен с „Делойт България“, а това дружество няма лиценз за одитор според официално становище на Комисията за публичен надзор на регистрираните одитори.

Какъв е резултатът от обезценката ли? Според поръчката е. 

В началото на август отново се активират с публични изяви ДПС и близките до Делян Пеевски. Много активен е председателят на бюджетната комисия в Народното събрание и активист по тема КТБ  Йордан Цонев, който многократно изключва възможността за оздравяване на КТБ и заявява, че трябва да бъде обявена в несъстоятелност.  „ЕК сега ни напомня, че не можем да останем в ситуация, в която вложителите чакат някакво неясно време, в което да им се изплатят парите. КТБ трябва да бъде обявена в несъстоятелност, което не може да стане преди оценката на активите. Ние подкрепихме отварянето на кредитните досиета, за да е ясно кой какво е правил там. Банкерите тогава се изказаха, че това ще нанесе удар на цялата банкова система. Ако не може да се разкрие цялата банкова тайна, тогава предлагаме да се разкрие част от нея за големите вложители. Не може ДПС да бъде обвинявана за тази банка“, коментира Цонев в студиото на Нова телевизия на 4 август 2014 г.

Въпреки активните действия на държавните институции, все пак се формира и някаква опозиция на действията им, която се организира в Консултативен съвет по проблемите на КТБ.  В този съвет се включват следните организации: Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска стопанска камара, Българска търговско-промишлена палата, КРИБ, КНСБ и КТ „Подкрепа“.

Разбира се първото нещо което се прави веднага е управителят на БНБ официално да откаже на синдикатите и работодателските организации да формират Консултативен съвет по проблемите на КТБ АД съгласно чл. 18, ал. 2 от ЗБНБ. Мотивите са му – информацията съставлява банкова тайна и надзорните функции са от компетентност на подуправителите.  Датата е същата – 8 август 2014 г., петък. Съветът не е допуснат по никакъв начин да участва в обсъждането и решаването на съдбата на КТБ.

Понеделник, 11 август 2014 г., министърът на финансите Румен Порожанов и управителят на БНБ Иван Искров изпращат съвместно писмо до г-н Джонатан Фол, генерален директор на генерална дирекция „Вътрешен пазар и услуги” в Европейската комисия, в отговор на поставените от г-н Фол въпроси за състоянието на „Корпоративна търговска банка“ АД с писмо от 1 август 2014 г.  Цели десет дена са писали едно писмо, за да кажат каква е ситуацията. По вероятно е да са търсили точните думи за да замажат пред ЕК положението. Трябва да го замажат, защото поисканата помощ е във връзка с проблеми в 14 банки, а е предоставена само на една, на ПИБ. ЕК питат какво става а БНБ и Порожанов скалъпват нещо си в отговор. Формализмът на Европейската комисия по казусът КТБ и липсата на каквато и да била проверка на предоставената им информация и папагалското им copy-paste на неверни данни и факти днес е в основата на жалба, срещу комисията.

Въпреки отказа на всички държавни институции да приемат становището на формирания съвет от синдикати и работодателски организации, няколко дни по-късно, на 14 август 2014 г., те оповестява свой Меморандум по казуса. „Готови сме да участваме в предстоящия широк обществен диалог и да предложим, както конкретна оздравителна програма за КТБ, така и нужните законодателни промени. Решаващ за успеха и на непосредствените частни, както и на перспективните общи решения, е именно диалогът. Опитите да се изолира обществеността от обсъждането на нужните промени и решения, а конструктивната публична дискусия да се замени с административна кореспонденция между национални и европейските органи или с внос и механично прилагане на готови решения, намираме за особено опасна предпоставка да бъдат допуснати нови грешки и непремерени решения.“, пишат организациите. Предложено е оздравяване и стабилизиране на КТБ поради това, че всички известни  факти и обстоятелства по-скоро показват възможност банките да бъдат оздравени и да продължат обичайната си дейност. 

От ляво на дясно: Георги Костов, главен секретар на МВР при Борисов 2, днес,  въпреки жалбите от служители за репресии от негова страна е назначен за шеф на Агенция Митници; Младен Маринов бивш шеф на столична полиция, издигнат до главен секретар на МВР, а сега вътрешен министър; Сотир Цацаров си го познавате, той е непоклатим; Румяна Арнаудова – говорител на прокуратурата; Градския прокурор на София Хисто Динев и Борислав Сарафов, заместник на главния прокурор и шеф на Националната следствена служба.

От средата на август атаката навлиза в нова фаза и активна роля отново има Прокуратурата. Докато БНБ систематично и целенасочено унищожава банката екипът на Сотир Цацаров заедно с медиите на Пеевски правят следващите ходове. Изнасянето на следствена информация пред обществото става почти ежедневно, представяно е като удовлетворяване на интереса към случая. Разбира се всяко тяхно изявление получава пълно, плътно и напоително медийно покритие, за разлика от всеки друг опит да се защити КТБ, вложителите, служителите или отстраненото й ръководство.

На 12 август 2014 г., вторник, Сотир Цацаров ни уведомява, че съгласно заявеното в прессъобщение от 17 юли 2014 г., Прокуратурата на Република България периодично предоставя информация за хода на досъдебното производство, касаещо дейността на длъжностни лица от управление „Банков надзор” на Българската народна банка, както и на длъжностни лица от „Корпоративна търговска банка” АД. Прокуратурата обявява, че е привлякла още обвиняеми лица от КТБ АД.

Въпреки, че Цацаров преценява, че обемът на предоставяната информация се съобразява с необходимостта от опазване на следствената и банковата тайна, това съвсем не е така. Към този момент България има временно правителство с министър-председател Георги Близнашки, а това означава пълен хаос, бликане на манипулации по медиите на Пеевски.

След цел два месеца тотална забрана на всякаква дейност на КТБ АД, едва на 15 август 2014 г. БНБ разрешава някои операции на КТБ. Банката вече е силно омаломощена и вече е напълно неясно кой е вземал, разнасял, искал, давал, копирал и размествал кредитни досиета, документация и всякаква информация вътре в банката. Не коментираме действията на назначените от БНБ квестори Елена Костадинчев и Станислав Лютов. Само ще кажем, че Прокуратурата образува през 2015 г. досъдебно производство за умишлена безстопанственост и срещу тях, но така и няма информация за хода на разследването им. Делото срещу тях тепърва започна.

На 19 август 2014 г., отново вторник, пресконференция дава Борислав Сарафов, заместникът на главния прокурор Цацаров, който се явява като говорител на семейството на Делян Пеевски. Сарафов обяснява надлежно на медиите от височината на поста си, че „Вследствие на данъчната ревизия на фирмите на семейството на Делян Пеевски, бяха преизчислени данъчните задължения на тези фирми и бяха платени общо над 300 000 лева данъци“. Сарафов уточнява, че проверката срещу бившия депутат от ДПС по сигнала на „Протестна мрежа“ още не е приключила. По думите на Сарафов сигналът и действията на прокуратурата са довели до плащане на данъци в държавната хазна. „Мисля, че нашите действия доведоха до положителен за страната и фиска резултат, коментира заместникът на главния обвинител на републиката.

На следващия ден, 20 август 2014 г.,  излиза и интервю във вестник “Стандарт”, отново със Сарафов. Разбира се то е препечатано в много медии. Сарафов опровергава информацията, че по делото работят 10 човека с думите “по това досъдебно производство работи екип от 3-ма прокурори и петима следователи.“ Вестникът, чиито главен  редактор е суетната Славка Бозукова, успешно е бъркал чрез Пеевски в много „каци без дъно“ и ожесточено защитава и служи на корпулентния депутат от ДПС.

На 22 август 2014 г., петък, БНБ публикува пространно изявление по повод „многобройните и разностранни мнения в рамките на публичния дебат относно проблемите на банкова група КТБ и опита тези проблеми да бъдат вменени изцяло и единствено на централната банка Българската народна.“ Обявява се, че са изпратили писма до двата най-големи акционера в Корпоративна търговска банка (КТБ) – „Бромак“ АД и Фонда на Генералния държавен резерв на Султаната на Оман (ФГДРСО) с искане до 31 август да представят своите конкретни предложения за ангажимент за потенциална капиталова и ликвидна подкрепа на КТБ в съответствие с действащото законодателство в България и ЕС. Как ви звучи срокът от 5 работни дни за да се представят „конкретни ангажименти“?

Веднага, понеделник, 25 август 2014 г., разследващият прокурор Иван Гешев отново дава просторно интервю за хода на случая със заглавие “БНБ отговаря за съдбата на КТБ. Ние само разследваме има ли престъпление“.  В бележка на автора на интервюто се посочва, че разговорът се води с участието на прокурорите Ирен Ганчева и Евгени Стоянов, които в екип с Иван Гешев работят по делото „КТБ“, т.е. всички прокурори, които работят по делото според Сарафов. Сериозна мобилизация.

На 26 август 2014 г., вторник,  Прокуратурата „уточнява“, че Цветан  Василев е обявен за международно издирване на 28.07.2014 г., а българските представители в Евроджъст са съдействали при подготовката на молбата на правна помощ за призоваването на Василев с „оглед на съществуващите към онзи момент данни, че същият пребивава на територията на Република Австрия.“  Успоредно с тези действия, на 22 август 2014 г. Софийски градски съд е уважил искане на Прокуратурата и е наложил запор и възбрана на имуществото на обявените вече общо осем обвиняеми.

На 1 септември 2014 г., понеделник, БНБ сякаш дава повод за надежда, но разбира се това съвсем не е така. Централната банка информира че,  „в посочения срок бяха получени отговори от Цветан Василев, едноличен собственик на капитала на „Бромак“ АД, и от ФГДРСО, които не съдържат конкретни предложения и финансови ангажименти, но в които се декларират принципни намерения за евентуални бъдещи действия. Цветан Василев информира, че в следващите дни инвестиционна компания ще внесе в БНБ и правителството структурирано предложение. От своя страна ФГДРСО заявява намерение за създаване на консорциум от инвеститори, които ще направят предложение за преструктуриране на КТБ. Това предложение ще бъде основано на оценката на активите, която в момента се извършва от квесторите; на допълнителна оценка („дю дилиджънс“) и на адекватна държавна подкрепа от страна на българското правителство. По този повод БНБ потвърждава своята готовност за поддържане на конструктивен диалог и обсъждане на различни законово допустими пазарни решения и предложения от сегашните акционери на КТБ. Междувременно централната банка продължава работата в рамките на законовите си правомощия за точна и прецизна оценка на състоянието на банкова група КТБ – нещо, върху което и в момента работят екипи от квестори и одитори. Отговорите на акционерите потвърждават безспорния факт, че в този случай не съществуват бързи решения с мигновен ефект.“, завършва БНБ.

На 9 септември 2014 г., главният прокурор на  България Сотир Цацаров приема представители на работодателските организации КРИБ, БСК, АИКБ и БТПП, както и представители на двата най-големи синдиката у нас – КНСБ и КТ „Подкрепа“. Вече БНБ са отказали да си общуват с тях. Сега е ред на Прокуратурата да ги разкара.

Това е поредното изключително забележително пресъобщение на Прокуратурата, което днес, след скандала „ЦУМ-гейт“,  звучи още по впечатляващо, защото в него се казва: „Инициатор на срещата са организациите на бизнеса и синдикатите. В проведените по тяхно искане разговори участие е взел и министърът на финансите. Пред главния прокурор и министъра на финансите участниците в дискусиите са изложили своите експертни виждания за начина на оздравяване на КТБ и защита на вложителите. Била е подчертана необходимостта от незабавно започване на диалог по тези теми с ръководството на БНБ. Наказателното производство срещу длъжностни лица от КТБ АД не е било предмет на обсъждане. Ръководството на прокуратурата не е поемало каквито и да е ангажименти от името на управителя на БНБ, включително и относно конкретни срокове за действия от страна на Централната банка.“

Каквото и да напишем като коментар ще е недостатъчно. Те и БНБ не са поемали ангажименти от името на Прокуратурата, но така и не го написаха в прессъобщение. Май това със синдикатите и бизнеса, които се тревожат за някакви дреболии като съсипан бизнес, хора на улицата, заради лавината фалити и други подобни дребнотемия точно пък Цацаров ли трябва да ги отфутболва… Досада!

В началото на октомври 2014 г. Борисов спечелва парламентарните избори след краха на правителството на Пламен Орешарски, последван от вялото управление на временното правителство на Георги Близнашки. Официално Борисов встъпва в длъжност на 7 ноември 2014 г., ден след съдбоносната за КТБ дата. Но да се върнем към момента, когато е все още само спечелил избори.

Започва играта на Борисов и Искров, която за медиите първоначално е сякаш враждебна, но в момента, в който  трябва да се вземе генерално решение за съдбата на КТБ всички виждат, че това е само параван на реално договореното.

Редно е да отворим скоби и да обърнем внимание на говорителите и ръководителите на пресцентровете на институциите, които осъществяват атаката срещу КТБ. Медиите на Пеевски са само част от рейдърите. Длъжността говорител на главния прокурор е въведена през 2006 г, бившият вицепрезидент Маргарита Попова е първият прокурор, назначен на този пост. Говорител на Цацаров е първо Сарафов, а сега Румян Арнаудова.  В БНБ пресцентърът, който твори всички прессъобщеня, писма и изявления на УС и Искров се ръководеше от Александър Урумов. Според последната публикация за него, той е агент на ДС и днес ръководи пресцентъра на Министерството на отбраната.  Дамата, която се грижи за изявите на Борисов и ГЕРБ и образно казано се провикна на микрофона „Хайде със здраве и стига сте се чудили – колко е мъж Бойко Борисов“ е Севдалина Арнаудова. Дамата е „операторът“, който подтичва до борисов с телефона си за да снима видеата, които после се качват във Фейсбук профила на Борисов и днес.

Затваряме скобите и се връщаме към октомври 2014 г., когато първо Борисов пише отворено писмо до Искров, който на свой ред му отговаря също чрез отворено писмо в сайта на БНБ.

„Осъзнаваме необходимостта от надеждна оценка на реалното състояние на затворените банки, но не приемаме сроковете, предлагани от БНБ. Недопустимо е вече трети месец квесторите, назначени от БНБ, да не могат да предоставят изчерпателна информация за реалното състояние на КТБ. Прибързаните и противоречиви изказвания на управителя на БНБ Иван Искров допълнително нагнетиха напрежение и създадоха усещане за неуправляемост на процеса“, подхваща темата Борисов.

„Радвам се, че темата за банковата група КТБ и нейното решаване е във фокуса на политик като Вас, когото уважавам като държавник и лидер на политическа партия.“, му отговаря Искров.  И допълва още: „Прав сте, има такова усещане и него вото начало бе моментът, в който водещите парламентарни партии в 42-ото НС не постигнаха съгласие за подкрепа на предложения от БНБ и правителството законодателен подход на срещата при президента Плевнелиев на 14 юли т.г. И то въпреки, че този законопроект бе подробно обсъден с експерти на трите водещи парламентарни партии. Вие самият присъствахте на тази среща и сте лично запознат с дискусията и изразените позиции от всеки един от присъстващите на срещата.“ Искров напомня, че оценката на състоянието на КТБ все още не е завършила, че предложенията, които са получени, не са окончателни и  включват държавно участие и, че решението за банката при всички случаи ще мине през правителството, а не само през БНБ. „Уверявам Ви, че и в лично качество, и като управител на БНБ винаги съм готов да обсъдя всички ваши идеи и предложения – нещо, което и досега с Вас неведнъж сме правили.“, завършва Гуверньорът.

Уникалeн театър.

Очаквайте продължение.