Реклама / Ads
20| 18430 |23.10.2019 ИНТЕРВЮ

Адв. Екимджиев: Президентът може да ни спаси от тежък и непредвидим позор с избора на Иван Гешев

.
Адвокат Михаил Екимджиев
Ако президентът Румен Радев откаже да издаде указа за назначаването на Иван Гешев за главен прокурор, ще влезем в интересен конституционен казус, по който вероятно ще трябва да се произнесе Конституционният съд. Апелирам към принципността, смелостта и мъжеството на държавния глава, защото само те биха спасили българското общество от тежък седемгодишен позор.
 

Това заяви пред Фрог Нюз адвокат Михаил Екимджиев. Ето какво още каза той:

 

Предстои изборът на Иван Гешев за бъдещ главен прокурор. Вашата позиция не веднъж е била критична към този избор. Все още ли е такава?

Категорично. Аз използвам една процедурно и юридически по-коректна дума – „назначение“, защото какъв избор имаме когато избираме между Иван Гешев и Иван Гешев? От друга страна, очевидно е, че той е изборът на икономическото и политическо лоби, което десетилетия кадрува задкулисно в съдебната система. То използва съществуващите в Конституцията и в Закона за съдебната власт процедури само като параван и средство  за прокарване на свои кандидати и интереси и за доовладяване и подчиняване на съдебната система.

 

Към него бяха отправени въпроси от редица организации, които до момента нямат отговор. Мислите ли, че ще получат такъв? Все пак той отговори на една гражданска организация каквато е „БОЕЦ“.

На кого му пука дали и какво ще отговори? Изборът е предизвестен. Ако имаше интрига, вероятно би било от значение до колко умно, ерудирано ще се представи Гешев. Когато виждаме, че той със зле прикривана досада участва в един „свирен мач на една врата“, когато виждаме как кукловодите на Гешев не си правят труда, дори от кумова срама да издигнат някой сламен човек, който да играе роля на конкурент, нито въпросите, нито техните отговори имат значение. Създава се впечатление, че менторите на Гешев, дори се кефят от това да демонстрират, че могат да сложат на този пост когото поискат, без да им пука за общественото мнение и за същността на процедурите.





Говоря за същността на процедурите, не за формата им, защото когато години наред си кадрувал във Висшия съдебен съвет, можеш чрез формално безупречен избор да назначиш когото поискаш на всеки пост в съдебната система. Такива „избори“ имаше при Тодор Живков, сега има в Северна Корея. Процедурите имат смисъл, когато хората, от които зависи изборът, ги спазват добросъвестно, със съзнанието, че ясните правила са гаранция, че най-подходящите, най-кадърните, най-неподкупните кандидати ще заемат ключовите места в съдебната система.

 

Нямате никакво съмнение, че ВСС ще избере Иван Гешев?

Нямам съмнение, че ВСС ще довърши позорния акт на това назначение. Разделението на силите в съдийската колегия на ВСС лъсна по повод на казусите с Джок Полфрийман. Тогава вместо да защити съдиите, постановили определението за предсрочното условно освобождаване на Джок Полфрийман, съдийската колегия заяви, че споделя чувството на „улицата“ за несправедливост. Това беше тежко предателство спрямо съдиите, съдебната система и Конституцията. Това показа, че поне 10-11 души от съдийската колегия във ВСС, където мъждукаше надежда, че ще има отпор спрямо Гешев, са „вербувани“. Тя пролича и в декларациите, които горе-долу със същото мнозинство съдийската колегия на ВСС излъчи срещу изявленията на Лозан Панов по случая Полфрийман.

 

Мислите ли, че президентът ще направи нещо, за да възпре това назначение и ще върне избора?

Това е единствената надежда. Това е единствената юридически мислима процедура, чрез която да може да бъде „удържано“ позорното назначение на бъдещия главен прокурор. Не бих могъл да я изключа логически. Понякога президентът Радев като авиатор прави доста резки и непредвидими ходове, макар че на държавен глава подхожда повече да адресира постепенно все по-ясни и все по-категорични сигнали, които да вразумят Висшия съдебен съвет и прокурорите, които излъчиха кандидатурата на Гешев. Всичко това трябваше да стане в предходните месеци, за да бъде избегната конституционна криза.

 

Ако президентът Радев откаже да издаде указ за назначаването на Гешев, ще влезем в интересен конституционен казус, по който вероятно ще трябва да се произнесе Конституционният съд. Казусът се състои в това дали, ако президентът откаже да издаде указ за назначаването на главен прокурор, Висшият съдебен съвет може втори път да проведе „избор“ на същия единствен кандидат. В Конституцията е написано, че президентът не може да отклони второ предложение на ВСС, но остава неясно дали това второ предложение може да е на същия кандидат или трябва да е на друг кандидат, след като президентът не е одобрил първия. Бих подкрепил втората хипотеза. След като президентът, който е пряко избран от народа и олицетворява единството на нацията, е приел даден кандидат за негоден, не е логично съдебни кадроваци, които не са избирани от хората, да задължат държавния глава да козирува и като деловодител просто да парафира техния вот без да има достойна институционална роля в този избор.






Ако този сценарий се случи, това във времето какво означава – колко време би отнело да се произнесе и Конституционният съд и да се премине към нова процедура?

Никой не знае. Всичко зависи от волята и експедитивността на Конституционния съд. Никой не знае в такава ситуация кой ще бъде „временният“ главен прокурор след изтичането на мандата на г-н Цацаров. Най-вероятно ще се приеме, че той ще продължи да изпълнява функциите си до приключване на избора на неговия наследник.  

За съжаление, освен намек от президента, че в България недоволните хора са повече от тези, които протестират, направен по повод протестите срещу Гешев, по-конкретна позиция не е изразена от него.

 

Разбира се, възможно е държавният глава да не изразява становище, за да не бъде обвинен, че влияе върху решението на Висшия съдебен съвет. Това е разумна позиция, съответстваща на принципа за разделение на властите. Едва когато изборът на Гешев е факт,  тогава президентът би могъл да реагира по-категорично.

 

Прецеденти в тази посока има. Преди доста години, в средата на 90-те, президентът Петър Стоянов отказа да издаде указ за назначаване на кандидата на БСП за главен прокурор Бойко Рашков. Тогава имаше подобна криза, която се реши по друг начин – с промени в Закона за съдебната власт и с избора на нов Висш съдебен съвет, който избра друг главен прокурор. Преди седем години президентът Плевнелиев отказа да довърши процедурата по клетвата на трима конституционни съдии и не позволи на Венета Марковска да се закълне. Това осуети встъпването й в длъжност. Затова президентът единствен има възможност да ни спаси от превръщането на институцията „главен прокурор“ в наследствена династия на Пеевески и Цацаров. Използвам повода да апелирам към неговата принципност, смелост и мъжество, да предпази българското общество от такъв тежък седемгодишен позор, несъвместим с конституционната декларация, че България е правова държава.

 

Президентът имаше поредица от срещи с ръководители на институции преди да започне процедурата по избор на нов главен прокурор. Появиха се и коментари, че отстраняването на Цветан Цветанов е дало път на номинацията на Иван Гешев, защото преди това той твърдеше, че 99,9% няма да се кандидатира. Имате ли идея кой друг е можело да бъде на неговото място?

Не бих желал да влизам в теория на конспирациите и не обичам кухненските миризми в политиката. Заради това ще се въздържа от отговор на този въпрос, защото би бил чиста спекулация.






Излезе последният, според очакванията, мониторингов доклад за напредъка на България. Спирането на наблюдението ще промени ли ситуацията с върховенството на закона в страната ни?

Мониторингът беше обезсмислен от упорството на българските власти да не зачитат принципите на правовата държава и от липсата на инструментариум за по-твърди санкции от ЕС. Поради това се стига до взаимноприемлив политически компромис, прикриващ провала и на двете страни. Вместо да признаят провала на този механизъм, от което не биха спечелили нито ЕК, нито България, те прагматично, по андрешковски, решиха да го представят като успех и да преустановят мониторинга. Това означава, че сами ще трябва да изградим България като правова държава, а не да разчитаме на поредния освободител в лицето на ЕС. Бяхме излъгани от ЕК, но пък сега ситуацията е безпощадно ясна и по-честна за нас самите.

 

Мислите ли, че избирането на Иван Гешев за главен прокурор означава продължаване на маниера с публичното произнасяне на присъди, изнасянето на следствени материали, с обяснението, че това е от обществен интерес?

Това беше заявено като намерение от Гешев и няма нищо, което да му попречи да го осъществи, освен поредни осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека, които за съжаление идват с голямо закъснение. Медийните триумфи на Гешев – арестите на Баневи, на Арабаджиеви, на Иванчева, за съжаление, ще получат отговор от Страсбург едва след 5-6 години, към края на мандата му. Разбира се всеки човек има право да се променя. Аз не мога да изключа г-н Гешев да еволюира пред очите ни, както това се случи с г-н Цветанов.

 

В началото на кариерата си Цветанов като министър на вътрешните работи имаше подобен стил на показани арести. Всичко минаваше през медиите, всичко беше заснето, понякога с няколко дубъла, като проснатите на земята полуголи хора бяха търкаляни пред камерите, за да изглеждат по-драматично. Когато се оказа обвиняем и подсъдим, под ударите на избрания от неговата политическа партия главен прокурор, Цветанов преживя грандиозна еволюция и стана радикален правозащитник. Той започна да цитира Конституцията, Европейската конвенция за правата на човека. Допускам, че подобно нещо може да се случи и с г-н Гешев, но ми е трудно да си представя кой би могъл да го постави под такъв оздравителен институционален натиск, доколкото никой в нашата „правова“ държава няма право да разследва, да обвинява и да образува наказателно производство срещу главния прокурор.

 

Главният прокурор може да отмени всеки акт на прокурор или следовател, който е надолу по пирамидата на Прокуратурата и следствените служби. Практически главният прокурор е недосегаем и това е констатирано от ЕСПЧ в делото „Колеви срещу България“. От години има натиск от страна на ЕС и Съвета на Европа за промяна на тази нетърпима за правова държава ситуация, в която има една фигура над закона, като някакъв сатрап или монарх.

 

Има или изгледи да се промени тази ситуация? Министърът на правосъдието Данаил Кирилов прави опити за коментар в тази посока.

От БСП декларираха, че приоритетно ще работят за ограничаване на правомощията на главния прокурор. Иначе, от министъра на правосъдието не очаквам нищо разумно в тази насока, или ако бъде направено нещо, то ще е палиативно, с цел не да ограничи властта на главния прокурор, а да лимитира правомощията на председателя на Върховния касационен съд и да го застраши в по-голяма степен от разследване.






Има една опорна точка, която се използва в жълто-кафявите вестници, обслужващи кликата около главния прокурор. Те твърдят, че няма разлика в правния статус на главния прокурор и председателя на Върховния касационен съд. Разликата е очевидна – всеки редови, районен прокурор може да разследва Лозан Панов. Но, ако районен, окръжен, апелативен и дори зам.-главен прокурор се опита да образува дело срещу своя началник, срещу главния прокурор, последният може да отмени този акт. Това е разликата.

 

Какво мислите за посещението на Сотир Цацаров, Иван Гешев и шефовете на службите в САЩ? Доста е противоречива информацията за това посещение.

Да, имаше странни неща, свързани с тази визита. Първо тя не беше оповестена официално. После видяхме Гешев и Цацаров на снимка – изпъчени, с тържествени изражения пред американското  знаме във Федералното бюро за разследване. Пак ще се въздържа от коментар, защото нямам информация. В рамките на черния хумор ще кажа, че бих се радвал, ако посещението им там е във връзка с дело по закона „Магнитски“ срещу тях. Като че ли само в чужбина нашият главен прокурор може да бъде разследван и арестуван.

 

Какво според вас ще е бъдещето на Сотир Цацаров, как ще продължи кариерата ? Как продължава пътят на главните прокурори, знаем, че един от тях е конституционен съдия.

Г-н Цацаров е тежка номенклатура. Несъмнено тези, които го издигнаха на този пост и чиито интереси той обслужваше, ще му се отблагодарят и със синекурна длъжност в държава с добър стандарт и климат. Ако пък все още юридическото его на Цацаров не е задоволено, той би могъл да се прояви като конституционен съдия, а защо не и като шеф на КПКОНПИ?

                                                                                                                                                                                

Интервю на Диана Йонкова

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 16| 24074 |22.10.2019 Осман Октай пред Фрог: Цацаров може да арестува Борисов, ако не се договорят . 14| 11953 |18.10.2019 Адв. Емил Георгиев: Очаквам президентът да върне избора на Иван Гешев за главен прокурор . 10| 13599 |01.10.2019 „Репортери без граници“: Който е против номинацията за главен прокурор има проблеми, може да паднете под 111-то място по свобода на словото . 7| 17173 |21.05.2019 Писателят Недялко Славов: Реката спира пред този, с когото може да говори

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads