"Аполо" и "Союз": Мисията, която превърна враговете в партньори

Едва на 33 години, Глин Лъни вече е сред най-опитните ръководители на полети в НАСА. До 1970 г. той е в центъра на събитията – от първата орбита на капсулата „Аполо“ до стъпването на Нийл Армстронг на Луната, пише BBC.

Само месеци след като помага да бъде спасен екипажът на „Аполо 13“, чиято капсула експлодира в Космоса, Лъни се готви за следващата лунна мисия. Тогава получава телефонно обаждане от своя началник – ръководителя на мисията Крис Крафт.

„Каза ми: 'Глин, започни да се подготвяш да заминеш за Москва, ще си там след две седмици'. Беше пълна изненада – нещо напълно неочаквано“, разказва Лъни.

Посветил кариерата си на надпреварата със Съветския съюз в Космоса, Лъни изведнъж трябва да поведе екип, който да работи заедно с доскорошните съперници в обща мисия: тестовия проект „Аполо–Съюз“. Целта е в орбита да се скачат американска капсула „Аполо“ и съветски кораб „Союз“. Реализирането на тази идея отнема на Лъни пет години.

Надпревара и сътрудничество

Съветският съюз и САЩ се конкурират в Космоса още от пускането на „Спутник-1“ през 1957 г. Но идеята двете суперсили да работят заедно не се появява напълно изневиделица.

„В продължение на години имаше опити да се създадат съвместни програми между САЩ и СССР“, казва Тийзъл Мюир-Хармони, куратор на изложбите за „Аполо“ и „Аполо–Съюз“ в Националния музей на авиацията и космоса във Вашингтон.

„През октомври 1962 г., точно по време на Карибската криза, беше подписано споразумение между двете държави за обмен на метеорологични данни. Космическата надпревара винаги е съчетавала конкуренция със сътрудничество“.

През 1970-те Белият дом, под ръководството на Никсън, търси начини за намаляване на напрежението със Съветския съюз, управляван от Леонид Брежнев. Така „Аполо–Съюз“ получава дипломатическо значение. Но има и практическа цел – ако космически апарати на различни държави могат да се скачат, те могат да се използват за спасяване на закъсали астронавти.

Екипажите – силен символ

Изборът на астронавти също носи символика. В американския екип е включен Дийк Слейтън – един от първите седем астронавти от програмата „Меркюри“, който дълго е отстранен заради съмнение за сърдечен проблем. А съветският екип е воден от Алексей Леонов – първият човек, излязъл в открития Космос.

Техническите различия между двете капсули са сериозни – „Союз“ работи само в ниска орбита и се управлява главно от Земята, докато „Аполо“ е създаден за полети до Луната и разполага със съвременен борден компютър. Дори въздушната смес, която екипажите дишахт, е различна.

Но още по-трудно е преодоляването на културната пропаст и подозренията между двете страни. Първоначално американският екип не знае какво да очаква, но скоро разбира, че съветските колеги са хора като тях.

Американците обаче скоро установяват, че помещенията им в Звездния град край Москва са подслушвани – синът на един от астронавтите дори попада в стая с оборудване на КГБ. Но въпреки това двете страни започват да се сближават.

Историческо скачване

На 15 юли 1975 г. „Союз“ с Леонов и Валерий Кубасов излита от Байконур. Седем часа по-късно „Аполо“ с Том Стафорд, Бранд и Слейтън излита от Кейп Канаверал. Два дни по-късно – на 17 юли, двата кораба се доближават и се скачват.

Скачването е перфектно. Американците чукат на люка. Съветските космонавти отварят и се шегуват: „Кой е там?“.

Следват ръкостискания, размяна на подаръци и обръщение от президента Джералд Форд, който изразява възхищение от труда и отдадеността им.

След два дни заедно, корабите се разкачват и се връщат по родните си страни.

Началото на космическата дипломация

След края на Студената война, отношенията се задълбочават – совалки започват да летят до руската станция „Мир“, а по-късно се създава МКС. Дори след пълномащабното руско нахлуване в Украйна през 2022 г., американци, руснаци и съюзници продължават да работят заедно на борда на станцията.

МКС е така проектирана, че модулите на страните са взаимозависими. Ако един от партньорите се оттегли, станцията не може да функционира.